За жителите на града то е светиня
НУ "Св.Паисий Хилендарски“ - Банско отбелязаха 95 години от построяването на училището. Чрез своя авторски спектакъл „Големия свят на малкия принц“ те предадоха емоциите си от пътуването на децата в света на знанието и научаването на житейските уроци, водени вещо и с любов от учителите.
Големият салон на читалището не успя да побере всички, които искаха да станат част от празника, защото за банскалии сградата на началното училище е символ и съществена част както от личния им живот, така и от историята, обществения, духовния и културния живот на Банско.
Сред официалните гости на празника бяха Емилия Лазарова - зам.-министър на образованието и науката, Ивайло Златанов – началник на РУО Благоевград, кметът на община Банско Стойчо Баненски, секретарят на Общинската администрация Иван Докторов, бивши директори на Началното училище, директори на учебни заведения.
Стойчо Баненски поздрави директорката Евгения Тренчева за това, че ръководи успешно един здрав колектив от учители и сътрудници, който създава в Началното училище атмосфера на любов към знанието и учението и на стремеж към творчество.
Кметът подчерта думата „нашето“, която всеки в Банско използва, когато иде реч за Началното училище, и която свързва в силна емоционална връзка банскалии. Той припомни, че точно преди 100 години, на 9-ти май 1924 година, Общинският съвет, начело с тогавашния кмет Лазар Гълъбов, и училищно настоятелство приемат окончателното решение за построяване на училището, едно много смело, предизвикателно и амбициозно решение в онези трудни времена – само десетина години след освобождението на Банско, в следвоенните години и тежките последици от националната катастрофа. Ето защо празнуваме годишнина от построяване на сграда - тя има своето значение като архитектурен и обществен обект, но нямаше да има стойността, която и́ придават нашите спомени, достойно настояще и големи очаквания за бъдещето, заяви емоционално Баненски.
Начално училище „Св. Паисий Хилендарски“ е приютено в чудесните условия на вековния си дом. Колективът му се отнася с обич и уважение към историческите традиции, но същевременно е успял да го превърне в едно от най-модерните в страната. Училище, в което децата пристъпват прага за първи път плахо и с вълнение, а скоро след това то се превръща в техен втори дом, където ги обичат, учат и възпитават.
