Решено беше още мандатът на главния прокурор да бъде намален от 7 на 5 години без право на втори
Парламентът прие и промените в Конституцията, които предвиждат реформи в съдебната система. Кадровият орган на тази система ще бъде разделен на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет.
В съдийския съвет ще преобладава професионалната квота, докато в прокурорския шестима от десетимата членове ще бъдат избирани от парламента.
Това решение даде повод на депутата от ПП-ДБ Бойко Рашков да обвини вносителите в опит за политическо овладяване на прокуратурата:
"Това е политическа квота. Тя е била винаги политическа квота и в момента няма да бъде по-различна. Увеличаваме политическото влияние върху едно от звената на съдебната власт - прокуратурата, и решаваме проблемите, включително с искания за имунитет. Това мощно политическо средство оттук нататък може да се обърне срещу всеки един", заяви той, цитиран от БНР.
От своя страна министърът на правосъдието Атанас Славов отхвърли твърденията, че промените в Конституцията засилват политическото влияние върху съдебната система:
"Ние гарантираме, че във Висшия съдебен съвет има по-малко политическо влияние, отколкото в момента. Гарантираме това с поставянето първо на условие избраните членове от парламента да са политически независими и неутрални".
Решено беше още мандатът на главния прокурор да бъде намален от 7 на 5 години без право на втори. Главният обвинител ще бъде назначаван и освобождаван с указ от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет. Ако в седемдневен срок от избора държавният глава не издаде указ, избраният за главен прокурор ще бъде смятан за назначен.
За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник ще бъдат разследвани от прокурор, заемал длъжността съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд с ранг на такъв, предвиждат още приетите днес на второ четен промени в Конституцията, засягащи съдебната власт.
Поправките в Основния закон трябва да бъдат гласувани и на трето четене в друг ден. Това обаче ще стане не текст по текст, а като цяло, обясни пред БНР председателят на парламентарната конституционна комисия Радомир Чолаков.
Без дебати, с 6 гласа „за“, 1 „против“ на БСП, без „въздържал се“ комисията по конституционните въпроси гласува на трето четене промените в Конституцията. По време на заседанието депутатът от „Възраждане“ Златан Златанов настоя ресорната комисия да спре да заседава, докато не бъде попълнен съставът ѝ от 12 членове. По думите му се нарушава Правилника на Народното събрание, в което е записано, че тази комисия се формира на паритетен принцип.
Златанов заяви, че комисията трябва да бъде допълнена с още един член от БСП, в противен случай това може да бъде основание за оспорване на решенията ѝ пред Конституционния съд, а след това напусна заседанието.
Изказването на депутата от „Възраждане“ не беше взето предвид и проектът за промени в Основния закон беше гласуван анблок на трето четене. Утре третото четене влиза и в пленарната зала.
