Навършиха се 92 години от подписването на Ньойския мирен договор, който откъсва от България Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини, с компактно българско население. Стотици хиляди българи десетилетия наред са обречени на емиграция и асимилация. Българи от двете страни на границата отбелязаха датата пред паметника на Левски в Босилеград и направиха историческа равносметка. Всяко посегателство срещу правата на човека и особено срещу правата на малцинствата е посегателство срещу основополагащите принципи на съвременна Европа. Защитавайки правата си, ние защитаваме не само българските национални интереси, но и общоприетите европейски принципи и ценности в демократизираща се Сърбия.
Само за 10 години между двете преброявания в Сърбия, населението на Босилеградската община е намаляло с 20%. Това ясно говори за отношението към българите и за тяхното положение – всеки иска да избяга, каза Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център в Босилеград. По думите му - Сърбия трябва да промени отношението си към малцинствата в Западните покрайнини, за да получи статут на кандидат-член на ЕС. Цялостното отношение на Сърбия към българското малцинство в Западните покрайнини е дискриминационно във всички сфери на обществения живот, заяви той.
„Говоренето, че България не иска да общува с нас, защото сме скарани с другите български организации, е бягство от отговорност за бездействието на българските политици и държавници. Проблемът е, че България не разпознава автентичните представители на малцинството от подставените и легитимираните от сръбските служби представители на българските организации и местни власти, които продължават да провеждат великосръбската политика на асимилация и обезлюдване на Западните покрайнини”, допълни Николов. „За „да изгладим” противоречията си, трябва да има демократичен диалог, свободни медии, институции – с една дума трябва да има демокрация”, каза още Иван Николов. Босилеград и Цариброд са сред икономически най-изостаналите общини в Сърбия и там няма никакви съществени инвестиции. „Няма и условия за инвестиции, при положение че границата е все така непроходима за икономическо сътрудничество, както през 1948 година”, обясни Николов.
В неделния ден Иван Николов прочете и слово по повод 92 години от Ньойския договор:
„Навършват се 92 години от подписването на така наречения Ньойски мирен договор. Тук, в центъра на Босилеград, на 15 октомври 1919 година се е състоял „небивал митинг”, на който са присъствали 15 000 босилеградчани, всички до един наши деди и прадеди. Тука са гласували резолюция против решението на Версайлската конференция. Думите, които те тогава са изпратили на „Версайлските миротворци”, на Лойд Джордж и Клемансо, все още звучат убедително и жестоко и със същото основание могат да бъдат подписани и изпратени и днес на съвременните европейски миротворци, които се мъчат да поправят грешките и престъпленията от Версайл.
В тази резолюция отпреди 92 години нашите предци са казали: „Протестираме против чудовищния метод да се късат скъпи кътове от нашето отечество, да се хвърлят в страшна мизерия и да се предават на мъчителна стопанска агония. Високи и непроходими планини ни делят от населените центрове в моравската долина, а от естествените центрове на нашата родина ще ни раздели сега черната бразда на новата граница, израз на пъклена гавра с правото, истината и свободата. Протестираме с жар, защото тези решения, след като отбягват болезнено истината, ни дават възможност да видим колко много сме се мамили, като сме разчитали на мощното слово на великите в своята история и култура народи. Не молим за милост, защото сме вече убедени, че тя е умряла в сърцата на силните, а със стиснати зъби и осенени от черните знамена се кълнем пред лицето на демокрациите от Стария и Новия светове, че сме решени да загинем, вървейки твърдо към нашата Голгота, презипълнени с още по-силна вяра в неизпълнените и предвечни истини за свобода и висша правда, които ще надживеят амбициите на личности и народи”. Подписи: Данев, Иванчов, Захариев, Янев, Раденков и Спасов.
Ньойският договор разпокъса България и обрече на страдания, емиграция, асимилация и обезлюдване на изконни български земи.
И тогава, и днес, той не е бил никакъв мирен договор а акт на отмъщение, наказание и унижение на българския, а и не само на българския народ. С него беше посято семето на Втората световна война и семето на гражданската война в бивша Югославия. Материалните разорения и жертвите бяха ужасни, но Версайлската система от договори, върху която бе поставено устройството на Европа, се срина. Сринаха се и държавите, създадени с Версайлската система от договори. Останаха само тежки последствия в икономиката, съзнанието и душите на хората.
Днес Ньойският договор и цялата Версайлска система от договори са отречени от времето, почти всички негови клаузи са ревидирани с изключение на част от териториалните, в които ние вече девет десетилетия се задушаваме. Той противоречи на съвременните основополагащи европейски принципи и ценности за правата на човека и правата на малцинствата в свободна и обединена Европа.
След 92 години нашите потисници ни стопиха от 120 хиляди на по-малко от 20 000 души. Само за последните 10 години в „демократична Сърбия” сме намалели с 20%. Без икономика, без инфраструктура, изолирани отвсякъде, подложени на жестока асимилационна политика убиваща българското ни самосъзнание и нарушаване на общоприетите човешки и малцинствени права. Въпреки непрекъснатия полицейски надзор, въпреки съдебните призовки, заплахите и заканите, ние никога не сме преставали да се борим за свободата си и потъпканото човешко достойнство.
След 92 години, макар и толкова малко, от същото място се обръщаме към европейските институции да дойдат тук и на място да се убедят колко прави са били нашите предци, когато през 1919 година са им задавали своите съкрушителни въпроси: Къде са великите принципи за правата на народите, прокламирани с прочутите 14 точки от президента Уилсън? Защо ни се отказва плебисцит? Защо ни се отнема слънцето и въздухът?
И днес, ние пак каним европейските правозащитници и българските евродепутати да дойдат тука, в най-изостаналата част на Балканите, да видят и чуят и да разберат, че нашето положение е много по-лошо от когато и да било, че то е срамно и унизително не само за нас, но и за Сърбия, България и Европа. Нищо че все още няма барикади и блокирани гранично-пропусквателни пунктове както в Бърник и Ярине в Северно Косово.
И днес, на тая трагична за българския народ дата, ние призоваваме българските държавници и политици най-после да заживеят с европейско самочувствие и да проявят грижа към сънародниците си зад граница, не само защото това е техен морален дълг, а защото това е български и европейски национален интерес. Ако в 1919 година България е била принудена да ни жертва за да спаси страната от окупация, днес трябва да използва европейските механизми за да защити правата ни и да създаде що-годе нормални условия за живот. Това е пътят и за нови, искрени и честни българо-сръбски отношения.
И накрая, искам ясно да кажа ,че нашата борба за спазване на националните ни и граждански права и свободи не е насочена срещу никого и с нищо не застрашава сръбските национални интереси. Напротив, от нашето положение зависи европейският образ на Сърбия и кандидатурата й за членство в ЕС. От кандидатурата на Сърбия в ЕС зависи и нашата съдба. Излишни са всички подозрения и съмнения, излишна е войната на институциите срещу нас, излишни са и вредни за нас и за Сърбия и тия полицейски демонстрации – ние никого не застрашаваме. Напротив, това което искаме и за което се борим, е еднакво в полза, както на нас, така и на Сърбия, България и Европа.
