С огнени факли, символизирайки огъня на виното и любовта, ознаменуваха Трифон Зарезан в Кюстендил.
Празникът, посветен на свети Трифон, не бе пропуснат и бе отбелязан от весела мъжка компания както по стария, така и по новия стил, който съвпада със Свети Валентин.
С богата маса, пълна с напитки, домашни туршии и мезета, под небето, на чист въздух, заредени с вицове и смешки, отново се събра в строго мъжки състав група кюстендилци, за да отпразнува за пореден път уважавания празник на виното.
На масата, като най-свободен, първи зареди Бате Иво Автографа - Иво Сарафски, познат в града от международния конкурс за класическа китара, а и не само от него.
Всеки, който се докоснеше до него, чуваше благата му приказка. Приятелите му се шегуваха с думите: "Дошъл е пръв на работа - в 6 часа без една минута сутринта, а сега е пръв и на масата".
Всеки от тях беше донесъл по нещо от вкъщи за пиене и мезе. Каквото още им бе необходимо, си доставяха от близките магазини. Големи шегаджии имаше измежду тях. Непрекъснато се чуваха закачки. Мъжете се самоиронизираха на фона на музиката и песните на Милко Карайджиев, които излитаха от позиционирания касетофон до масата.
Тони Исаков - шеф на близкия бар, почерпи групата с кюфтенца и последен седна на масата. Мъжете пък му се отблагодариха, като изнесоха на показ двете му купи, спечелени за най-добър риболовец - първо и второ място от клуб „Карбон” през последните две години.
„Нека да ги види народът тези купи и да знае, че нито една риба не остана от него в реката. Ако имаше и акула, и нея щеше да хване", шегуваше се гласно Ричард Исаков, след което на масата последва всеобщ смях.
"А този тук - Здравчо Петров, го смятаме за „бригадир” на групата, т.е. водач. А Мишо бармана /Михаил Очипалски/ се е вдигнал от хубав извънградски ресторант, за да дойде тук да се посмее с нас. Този с червената шапка Евтим с лека усмивка пуска къси вицове", продължаваха закачките.
Мъжете посочиха с пръст и едно по-младо момче - Зоран Митев, за когото разказаха, че е последният потомък на големия залесител на Хисарлъка Йордан Митрев.
Сред групата имаше и полицай. Бойко Врански бил дългогодишен кадър на МВР, ознаменувал професията си с военното си образование във Великотърновския военен университет, а впоследствие и в Академията на МВР в Симеоново.
Наздраве за по-хубав живот, разбирателство и берекет се вдигаха чашите с напитката на боговете и си пожелаваха за следващата година още по-голям берекет, плодородие и пълни бъчви с вино.
Атракцията на празника бе две запалени факли със стойки, от които струеше огън. Символът им е винаги да има любовен огън в сърцата им - огън за любов и огнени напитки.
Около 2 часа се смяха и веселиха мъжете от групата, уважавайки Трифон Зарезан. Почерпката им обаче беше контролирана с броя на чашките и приключи без нито един залитащ или фъфлещ. Но пък празникът в чест на дионисиевата напитка, любовта и самоуважението бе отбелязан подобаващо.
