Парламентът се оказва, че е като българското семейство
Поредните избори отминаха с поредните 30% активност и поредните ясни конфигурации. Очакваме все същото – обясняване на мандатите, пренареждане, клетва „в името на Република България“, служебно правителство, предизборна кампания, избори.
Все същото!
По-предвидим резултат, по-ясен отговор не е имало досега. Изборите в България са шаблонизирани като пари в печатница. Всяка политическа фраза все едно от една майка е писана. Всеки път си говорим за „държавността“, „за пенсионерите“, „за бъдещето на България“, за децата ни, за младите в чужбина, за компромисите, за растящите цени, за сигурността.
Все същото!
Всичко е до болка познато, както и появата на хората в костюми в селата без пътища. Модата на кебапчетата се замени от наглия, арогантен пиар, който по модерно му се нарича „креативен“. Буквално лидери на партии и кандидати правят цигански колела в ромските квартали, ходят на 4 крака, жонглирайки със списъци с имена, за да може да им се случи всичко на всяка цена!
Все същото!
Купуването на гласове се оказа търговия по-древна и от проституцията. Купуването всъщност не може да бъде изкоренено, защото то е част от всяка една кампания, както и борбата на МВР с нелегалния вот. Всеки път намираме едно и също в едни и същи квартали – все са имена и ЕГН-та, все са пари и незаконно оръжие. И всеки път майката на арестувания казва, че той е много добро момче, а детето му гледа през прозореца как БОП-а с качулките крещи в 5 сутринта „всички да лягат на земята“, докато домашните още спят.
Все същото!
Все една е и историята с циркаджийството, речи, изпълнени с толкова предвидимост и дълбока лъжа, че дори и кучетата по улиците са галени от политици в името на перфектната снимка.
Все същото!
Толкова много кандидати, толкова много лица – а все така познати. Парламентът се оказва, че е като българското семейство. Жената си тръгва няколко пъти от мъжа, защото той я бие и пиянства, ама после пак се връща „заради децата“ и „защото няма къде да иде“.
Все същото!
Уж всички се мразят, а на празници все са си заедно, за да се почерпят от общата хазна и да продължат да дават от все същото на тия, които са ги избрали. А те – тия 30% взеха решението и за останалите 70%. И да, така е по-лесно - да не се гласува въпреки лицемерните призиви, че всеки глас е важен. А после – зад кулисите се оказва, че всичко е наредено като на трапезата пак се сервира все от същото.
