Купуването и продаването на гласове са престъпления!
Канидатът за народен представител в 1 МИР - Благоевград - Радослав Кирев, и жители на Разлог се поклониха пред загиналите герои - партизани:
Осемдесет години слава и безсмъртие!
Отдадохме почит на героите, а днес ще ви разкажа за тяхната история, защото всеки трябва да бъде запомнен, защото няма отдаден напразно живот:
Началото е в оня 18 октомври 1918 година, когато Разложката комуна печели избори в града и Горно Драглище. Идва Септемврийското въстание от 1923 година в Разлога. А вероломното нашествие на фашистка Германия в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. още повече затяга стройните редици. Само пет дни са нужни, за да проехти ехото на първите партизански изстрели на Иван Козарев, да закънти като звънът на призивна камбана. И в този съдбовен момент, свидният син на Разлог Никола Парапунов ще оглави борбата. Въодушевени от смелите акции на нелегалните борци в редиците се вливат нови и нови партизани, разраства се мрежата от ятаци и помагачи - безценната икономическа база на партизанското движение. Градът дава 23 партизани, 198 активни ятаци, 220 концлагеристи; седем къщи са изгорени и разрушени. Видяла реална заплаха за своите устои фашистката власт изпраща в Разложкия бунтовен район жандармеристката дружина на капитан Николчев. На него са дадени списъците на партизаните, ятаците и помагачите. Решено е партизаните и ятаците да се ликвидирват без съд, а помагачите да се интернират във вътрешността на страната.
Денят е 11 май 1944 год. Започва кървава разправа. Още на следния ден при Елешница е заловен партизанина Васил Бельов и обесен на 16 май на селския площад. Същия ден са разстреляни ятаците от Бачево Атанас Радев, Станко Тъпанчев и Петър Манушкин. Пак същия ден на “Равен” загиват деветима партизани. Трагично загива същия ден под връх “Капатник” и Костадин Рачев. В лапите на полицията попадат и ятаците от Разлог. Започват жестоки инквизиции в мазетата на гимназията, където е разквартирована дружината. В потайна полунощна доба се извършва кървав погром над арестуваните, натоварените в полицейския камион 14 смели разложки чеда са навързани с въжето един за друг, така както е свързана в едно общо тяхната съдба на борци и мъченици. Мястото е Бельов баир. Срещу изправените пред общата яма затрещяват автомати... С гордо вдигнати чела, като истински герои, посрещат вражеските куршуми смелчаците. След изстрелите към реката в ниското потича червен поток от смесената в едно кръв на избитите. Стрелбата продължава дори когато тишината я притиска в мрака…Стрелят в бездънността на небето, стрелят в дните, преживени досега, стрелят в този илюзорен миг на надежда за спасение. Стрелят, а кръвта геройска все се лее и лее и въпреки това остава... 1944 год., тук в края на цветния май, сред бухналата зеленина на този красив хълм, паднаха тринадесет души от Разложкия партизански отряд.
Те ще останат завинаги в паметта на времето. Ще останат да блестят като звезди на небосклона на дните, за които хората мечтаеха. Ще останат в поклонението на признателните поколения, коленичили пред тяхното безсмъртие и пред паметника им тук на Бельов баир - символ но борбата, символ на Разлога, символ на цветовете на националния ни трибагреник - бялото, блеснало чрез върховете снежни на Пирина, зеленото, пречупило се в най-хубавите нюанси на планинската гора и полето, червеното - от бликналата героична кръв, напоила вовеки Разложката майка земя...
Днес до братската могила стои този гранитен паметник на народната почит и признателност. Паметник, увековечаващ имената на бойците от скритият фронт:
На 29 май тук паднаха тринадесет скъпи жертви: Загина синеокият Костадин Левенов, син на Иван Левена – куриер и четник на Гоце Делчев. Възторжен комсомолец и помощник на Парапунов, осъден с него на затвор по време на процеса от 1933 год., помощник на Георги Аврамов след излизане от затвора, член на Градския комитет на партията. Неговия дюкян е склад и главна снабдителна база.
Смъртта посрещат тук баща и син Петър и Иван Джоджови. Бащата, с яташко име “Центъра” е един от основателите на партията в Разлог, “командир на въстаническа група”, която арестува офицерите от гарнизона през 1923 год., един от най-активните ятаци през съпротивата.
До бащата пада и синът Иван - макар и 18-годишен, не отронва ни дума при разпитите и остава безсмъртен. Тук бе прекъснат живота и на Димитър Пръков, известен още с името “Кащнико”. Но не само за своята къща се грижел той, а повече за огромното партизанско семейство. В братския гроб лежи и Иван Кацарски – пламенния комунист септемвриец, активен ятак и прекрасен човек. Тук е прекъснат живота и на Иван Лагадинов, активен деец на Горската трудово-производителна кооперация “Джинджирица”, борец срещу частния горски капитал в Разлог. Кървавия палач не пощади живота и на Илия Адамов, ятак и връзка на партизаните, дълбоко убеден в правотата на делото, на което беззаветно служеше. Още един беден кантонер, Данаил Парапунов не подмина жестоката буря. Той бе превърнал кантона си в Градево на партизански дом и връзка между Горна Джумая и Разлог.
С ярост отнеха живота и на Петър Радулов, тъй като е бил известно време на служба като полицай. Като такъв той е в услуга на партизанското движение. Разлог никога няма да забрави Ален Кушев, секретар на Градския комитет на Ремса в Разлог. През 1944 год. високообразования младеж е в центъра на организаторската работа сред младежта. Не продумва ни дума, не позволи да се разкрие ремсовата организация и смазан остана вечно млад тук, на 21 години, горд и непреклонен като пиринските върхове.
Тук падна и Костадин Кулин – правнук на Илин Кулин, съратника на Васил Левски, внук на Костадин Кулин, загинал в пламъците на Илинденското въстание, син на Крум Кулин – участник в Македоно-одринското опълчение. Тяхната кръв течеше в жилите на Костадин, тя ороси тревата на този хълм, като не посрами подвига и кръвта на дедите си.
Тук падат в цветна младост ремсистите-войничета от Елешница Иван Грамбелов и Иван Попатанасов. Дошли в отпуск, те стават партизани с оръжието си. Десет дена търсят неуспешно връзка. При гара Цветино са заловени и докарани в жандармерията в Разлог.
Жестоките инквизиции не ги сломяват и останаха чисти тук на белия хълм вградени в гранит. Такава е одисеята и съдбата на разложките ятаци. Мъртвите останаха безсмъртни и вградени в паметници от мрамор и гранит.
На нас - живите, остава свещения дълг да не забравяме имената и делата им, да не позволяваме пътеката към техния гроб и подвиг да бъде покрита с тревата на забравата.
