Боровата процесионка е един от най-разпространените вредители
През последните дни актуална е темата за боровата гъсеница, която се е развила по дърветата в паркове и градинки на някой градове в България. Подобен проблем - с ръждива борова оса, преди две години имаше и в Благоевградско, когато огромна площ дървесни масиви бяха засегнати, но горите се възстановиха с времето.
Що за вредител е боровата процесионка? Опасен ли е за гората и за хората. Трибуната е на експертите: д-р инж. Петя Матева, експерт по лесозащита в Изпълнителна агенция по горите:
Боровата процесионка е един от най-разпространените вредители в иглолистните насаждения в страната. Името „процесионка“ е свързано с начина на придвижване на гъсениците на вида, една след друга в процесия.
Гъсениците се хранят с иглиците на различни видове бор, с което причиняват обезлистване на дърветата. Ежегодното обезлистване води до физиологично отслабване на растенията, но до момента няма установено загиване на отделно дърво или гора поради обезлистване само от борова процесионка. За радост в природата връзките растение – гостоприемник са такива, че да не се излага на опасност оцеляването както на дървото, така и на листогризещото насекомо.
Парливите космици на гъсениците са опасни и причиняват обриви, а при по-чувствителните хора и при домашните животни могат да доведат и до респираторни проблеми. Ето защо е препоръчително да не се пипат гъсениците и белите пашкули по дърветата с голи ръце.
Като основен и типичен вредител в иглолистните гори на България, биологията на боровата процесионка е добре позната за специалистите. Ежегодно се извършва мониторинг на разпространението и плътността й и при определени условия се планират лесозащитни мероприятия. Начините за мониторинг са разписани подробно в Наредба №9/2019 г. за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди.
По време на летежа на пеперудата (от юни до август) се залагат феромонови уловки за проследяване периодите на летеж и яйцеснасяне. След приключване на масовото яйцеснасяне се събират яйцепръстенчета, които се анализират в лабораториите на Лесозащитните станции в страната за наличие на опаразитяване и заболявания, като се определя и плътността на вредителя. Видът има две форми в България – континентална и средиземноморска (http://calendar.iag.bg:8181/bg/node/5). Храненето на гъсениците при двете форми е различно по време и продължителност. За определяне на формата служат дневниците за летежа на пеперудите, които се попълват с данни от уловените индивиди с феромонови уловки.
Гъсениците на континенталната форма се излюпват през втората половина на юли и първата половината на август, а на средиземноморската форма - за около месец от края на август. Зимуват в гнезда в короните на дърветата. При линеенето си гъсениците се местят на друго, по-топло място в короната и правят ново гнездо. Ето защо не във всички къдели можем да открием гъсеници. Броят на активните гнезда служи за определяне плътността на популацията.
За да какавидират и двете форми на боровата процесионка, гъсениците слизат в почвата, като се следват във вече спомената процесия. Пеперудите имагинират в началото на юли, като част от какавидите изпадат в какавидна диапауза с продължи от 1 до 3 г.
Мерки за борба с боровата процесионка се предприемат при средно и силно нападение. Извършва се въздушно пръскане от края на м. август до края на септември срещу новоизлюпените гъсеници. Това е периодът, в който все още няма значително обезлистване и е необходимо сравнително по-малко количество продукт за растителна защита за третирането.
При подходящи теренни условия е приложима механична борба чрез изрязване и изгаряне на наличните зимни къдели с гъсеници. При минусови температури и механичното разкъсване на къделите гъсениците измръзват и загиват.
При ниска плътност на вредителя, за снижаване числеността му, може да съдействат и поставените феромонови уловки през м. юни за мониторинг на летежа на пеперудите. Чрез тях се улавят мъжките индивиди, а женските остават неоплодени и снасят стерилни яйца.
Наблюдението и сигнализацията за увреждания в горите, както и реализацията на лесозащитни мероприятия се извършва от собствениците на горската територия или лицата, на които територията е предоставена за управление, за тяхна сметка. Експертите на лесозащитните станции извършват проверка на сигнализираните площи, дават предписания за лесозащитни мероприятия и извършват контрол по изпълнението им.
