"Трябва да се гордеем с това, което имаме!"
Хераклея непрекъснато бълва и изригва артефакти и информация. Тук на малко пространство има страшно много информация. Трябва да внимаваш да не се удавиш и имаш задачата да я разкажеш.
С тези думи професор Людмил Вагалински посрещна десетки любопитни посетители в музея в Петрич, дошли да чуят всичко за изминалия археологически сезон край Рупите.
И този сезон е не просто успешен, а запомнящ се, значим, дори уникален за цялата ни история. Находките са с изключителна стойност за България и света.
Още с откриването на първата статуя, стана ясно, че всички погледи са вперени към Хераклея Синтика или познат още като Хераклея на Струма. Град – голям, процъфтяващ в даден момент, а след това погълнат от земята и оставил екипа на Вагалински да търси история и да я разказва.
Находките са уникални, защото подобни аналози няма в страната, намирани досега, свързани именно с тази епоха.
Професор Вагалински отговори на всички въпроси на присъстващите в четвъртък вечер в музея. Пред тъжния поглед на младия мъж, обожествен след смъртта си, археологът разкри всичко, което знае досега. Но реставрацията ще покаже още много.
Страшен късмет, че е оцеляла, че сме я намерили, че не е „излязла“ навън, че е в добри ръце. Датировката по стилов анализ показва, че е създадена преди около 2000 г. пр. Хр., каза проф. Вагалински за първата статуя.
Представена е божествена голота на един млад мъж – тоест обожествен след смъртта си. Принадлежи на елитния управляващ слой на ранната римска империя, току-що оформена от император Август.
Неговата мантия е имала червен цвят, който технологиите са уловили.
Има няколко индивида, които си приличат. Те са роднини. Хората са имали уважени към него, макар и след векове и са го скрили в канала (Големия канал или клоака максима), който е недостроен и никога не е функционирал като такъв.
Предпазили са го от ранно християнските сблъсъци или от други земетресения.
На друго място нямаме такова нещо. Нямаме такава статуя на тези години, от това време. Причината е, че ъгълът Сандански – Петрич – много рано влиза в една друга култура – гръко-римската. Останалата част от България се присъединява по-късно и това се усеща. Затова тук е толкова интересно и богато. Трябва да се гордеем с това, което имаме. Всеки един от етносите е оставил културата си на териториите ни и ни е обогатил и ние сме един чудесен микс. Много други околни народни биха се радвали, ако този град и тези статуи са на тяхна територия. Ние нито сме траки, нито македони, нито гърци. Ние сме генетична смесица, каза Вагалински, с които си думи предизвика аплодисменти.
Той сподели, че иманярските набези са били и продължават да бъдат кървящата рана в сърцето на Хераклея.
Високият насип в клоака максима подсказал, че там има още една статуя, очаквана от екипа.
Дадохме си сметка, че няма глава, защото ако имаше, нямаше да бъде поставена по този начин.
Отпред статуята изглежда като първата, но малко по-мускулест е мъжът с две липсващи китки. Първата има липсваща ръка от бицепса, изрязана още в древността, и липсваща китка.
По-различна е изработката и като стил, на втората статуя от първата като разликата между двете е 150 години (2 век сл. Хр.). Те обаче са скрити по едно и също време – 4 век.
Главата се намирала на 6 метра с лице от тялото, лежаща на дясната си страна. Носът е пострадал.
Няма паралели, които да обясни причината за това поставяне на главата по този начин, обясни Вагалински.
Кой е този човек, ще ни бъде по-трудно да разберем, защото не е сред много известните лица от императорски ранг. Може да е римски генерал, може да е провинциален губернатор, местен първенец, но за които нямаме информация.
Уникалното е, че втората статуя има очертани зеници, докато първата няма.
Главата се съхранява във фондохранилището на Петричкия музей. Очаква се при реставрация тя да бъде прикрепена към тялото. Главата тежи около 30 килограма.
За разлика от общите схващания, че скулптурите са снежно бели мраморни, Вагалински уточни, че всъщност често статуите са богато оцветявани.
Дясното бедро от слабините до коляното на втората статуя е спукано още в древността и те с три железни щифта са я закрепили.
Реставратор с преносим рентген ще направи анализ и ще прецени дали може да се изправи.
След това се очаква в зимния сезон да бъде преместена за реставрация в София. От ноември до около март ще бъде реставрирана.
Първата ще се реставрира на място – в петричкия дом на историята. Затова и находката не е почистена изцяло от пръстта, тъй като реставраторите ще анализират именно наличието на цветове. Може би ще се прави 3D изображение на това как е изглеждала.
А как двете статуи са се озовали в клоака максима?
Статуите са спуснати в канала. Разбит е част от свода на големия канал. Причината – за да могат древните да спуснат плочника от форума с техните лебедки, задвижвани от жива сила.
Местоположението им вероятно е било именно във форума, но не е ясно дали са били на открито или не. Вероятно е да са били в светилище или някаква нисша, защитена от външни условия.
„На беския Дионис!“ е надписът, поредната важна находка, която дава повече информация от самите статуи.
На плочата има и врязани гроздове. От 200 надписа от Средна Струма от Античността – само 4 са на латински, защото са издадени от централата на губернатора. Надписът е на гръцки. Той е важен, защото показва, че е едно тракийско племе. В даден момент след като траките стават част от Рим, траките са наричани беси. Дълго време се спори къде е светилището на бесите, до чийто оракул се допитвал и Александър Македонски. Локацията му е определяна като Източните Родопи. Проф. Александър Фол (създател на тракологията като наука) през 1979 година е написал в своя статия, че това светилище трябва да се търси в Югозападна България или в близките ѝ райони на Северна Гърция и Северна Македония.
Бесите е споменато от древни римски автори, че живеят между Струма и Места.
Надписът означава, че това наистина е така! И е важно!, каза Вагалински.
Този надпис се намира на колона, счупена на две след земетресението. Захвърлена е в едно от помещенията на форума. Самата колона е на самата Хераклея Синтика. Средното парче от счупената на три колона е в музея и трите се очаква да бъдат съединени.
Идеята е да направим историята на този регион.
В източния ъгъл на града пък е намерена подовата мозайка – част от светилище, от около 2-3 век сл. Хр. Направена с хубави квадри. Може и да се окаже светилище на тракийския конник. Догодина се очаква да бъде разкрита напълно.
В северния ъгъл – има изградена фасада, която в южния си край има постамент за мраморна колона, който е много сложно изпипан.
За първи път попадаме на такъв. Той е с важна обществено значима фасада – база. Това е сграда от времето на разцвет на града.
Така пред реставратори и историци тепърва се открива поле за работа над всички находки, които „са намерили“ екипа на Вагалински, а сега е ред на отговорите, доколкото е възможно те изобщо да бъдат дадени.
Хераклея Синтика вдъхнови присъстващите, които задаваха въпроси не само за античния град, но и излагаха теории, четени и чути, питаха за различните племена и антични общества.
Радва ме интересът!, каза Вагалински, който търпеливо отговаряше на всички питания в продължение на часове.
И ако най-важното в медиите бе изваждането и транспортирането на статуите, то лекцията – тип дискусия, бе десетки пъти по-интересна и разкри факти и обстоятелства по цялостния процес на разкриване на „тайните на Хераклея“.
В допълнение всеки, които се интересува от историята на Синтика може да се докосне в двата тома книги – авторство на Вагалински, и книгата на Ирина Вагалинска.
Професорът не пропусна да благодари за съдействието на Община Петрич, Министерството на културата и БАН.
ОЩЕ ЗА РАЗКАЗА НА ВАГАЛИНСКИ ЧУЙТЕ ВЪВ ВИДЕОТО:
