Приходите от тол системата са по-малко от очакваните
Числата говорят. 200 000 нарушения са факт. Равняват се на около 70 млн. лв. Това е притеснителна цифра и тя стои необработена. Това каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов в предаването на БТВ „Тази сутрин“.
Заместник-министърът посочи, че приходът от 989 млн. лв. от тол системата е за две години и половина и не надвишава този от хартиената винетка.
Гледаме числата и мениджмънта на тол системата. Защо беше нужен най-скъпият вариант. Никоя от нашите съседки не използва тази тол система, а много по-евтини варианти, коментира Христов и даде пример с Турция, където се използва електронен стикер
За 10 дни, със съкратен екип, се натъкнахме на немалко неща, които са смущаващи, каза още заместник-министър Христов.
Държавата плаща 2 млн. лв. месечно на „Капш“ за софтуерна поддръжка, обясни регионалният заместник-министър и допълни, че договорът за поддръжка е публичен, а приложенията към него – конфиденциални, което буди безпокойство. Според едно от приложенията ангажиментът за покупка на резервни части е на Агенция „Пътна инфраструктура“. АПИ не може да изчисли какъв е разходът на година за тол системата. Проблемът е колко ще струват и откъде ще дойдат.
911 души е щатната бройка в Националното тол управление. Разходът за заплати за тях е около 25 млн. лв. Има 40 IT-специалисти със заплата около 5000 лв. Даваме още толкова на „Капш“ за софтуерна поддръжка. Имаме дублаж на услуги, подчерта Захари Христов.
В момента пак по-голямата част приходите са от винетки за леки автомобили, коментира той. Тук стигаме до парадокси. В планинските райони, където има дърводобив, има усилено движение на тежкотоварни моторни превозни средства. Те не плащат нищо, защото второкласните и третокласните пътища не попадат в обхвата на тол системата, обясни заместник-министърът.
В разговора по БТВ се включи и проф. Олег Асенов, който първо е външен консултант по изграждането, а след това оглавява тол управлението, което си е конфликт на интереси. Проф. Асенов оспори числата, изнесени от заместник-министър Захари Христов. Христов обаче контрира, че най-важното в данните е наличието на лоши практики и слаб мениджмънт, а числата са извадени от Националното тол управление.
Приходите от тол системата са по-малко от очакваните. Това стана ясно на пресконференция вчера на министъра на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова и заместник-министър Захари Христов, на която бяха обявени резултатите от извършената проверка. В нея участваха също заместник-министрите Тодор Анастасов и Валентина Върбева, както и новият директор на Националното тол управление инж. Иво Иванов.
Договорът за тол системата между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Капш трафик солюшънс“ ДЗЗД е на стойност около 180 млн. лв. За 2019 г. са събрани 392 млн. лв. от електронни винетки за леки и тежкотоварни автомобили. Постъпленията от електронни винетки, маршрутни карти и тол декларации за 2020 г. са с 600 000 лв. по-малко от предходната година. До месец май 2021 г. приходите са 205 млн. лв. До края на тази година трябва да се съберат още 185 млн. лв., за да може тол системата да се самоиздържа, информира зам.-министър Христов. Пожелателният приход от 1,3 млрд. лв. от системата годишно е доста далеч от тези данни, каза още той.
Изградени са 295 контролни точки или камери. 212 от тях са за автомобили до 3,5 т. Проверката показа, че от тях реално функционират между 7 и 30 камери. 117 са контролните точки за превозни средства над 3,5 тона. От тях функционират между 10 и 30 броя. Причината е, че изпълнителят е трябвало да изработи софтуер, който да се самообучава и да обработва всички контролни точки. Той не го прави. Обработват се ръчно и тези камери не функционират в пълния си размер, каза Захари Христов. Центровете за данни и стационарните контролни точки са на приблизителна стойност 100 млн. лв., но нямат застраховка, допълни той.
Регионалният заместник-министър съобщи още, че за една година са натрупани 200 хил. необработени нарушения, които са в приблизителен размер 70 млн. лв.
При добра организация, фишовете за тези нарушения ще бъдат разпратени в рамките на 5-6 месеца, каза директорът на Националното тол управление Иво Иванов.
Няма връзка между Агенция „Пътна инфраструктура“ и националните доставчици на услуги. Плащанията са минавали безконтролно. Милиони са загубите, заяви зам.-министър Христов. Той даде пример с двойните плащания за винетки заради сгрешени данни и обясни, че въпреки че АПИ възстановяват средствата на гражданите за сгрешените винетки, националните доставчици на услуги фактурират комисионна и за двете плащания в пълния размер от 7%.
Заместник-министър Анастасов коментира, че две трети от приходите при винетната система са били от леки автомобили, а само една трета – от тежкотоварни, които разрушават пътищата повече. Смисълът на тол системата е да генерира приходи, които да позволят поддръжката на републиканската пътна мрежа в нормален вид. В момента този, който разрушава най-много, не плаща, отбеляза той. Ситуацията трябва да бъде разгледана, обсъдена и този дефект да се коригира, подчерта заместник-министърът.
Имаме задача бързо да направим анализ на ситуацията. След това ще може да се вземе конкретно решение. Вероятно ще бъде проведена и среща с бранша, допълни зам.-министър Христов.
Идеята е да подобрим системата, но първо трябва да се „направи диагноза“. Имаме още детайли за проучване. Целта е да заработи и да събира средства за пътната инфраструктура, каза министър Комитова. Тя напомни, че по възлагане на Народното събрание от декември м. г. Сметната палата също извършва проверка на работата на тол системата, която обаче не е приключила.
