Как? Отговаря европрокурорът Теодора Георгиева
При изграждането на тунел „Железница“ са точени пари чрез консорциуми с кухи фирми.
Това показва интервю на „Капитал“ с европрокурора Теодора Георгиева.
Името ѝ стана известно през последния месец с това, че при мистериозен пожар е загинала майката на прокурор.
А днес Европейският главен прокурор информира Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия, че колегиумът на Европейската прокуратура е решил да започне административно разследване за възможни неправомерни действия от страна на българския европейски прокурор в рамките на текущо разследване на Европейската прокуратура.
Пред „Капитал“ Георгиева разкрива финансова измама, свързана с изграждането на най-дългия тунел у нас.
При изграждането на тунел "Железница" има две големи български строителни фирми, няма да им казвам имената. Те сключват от своя страна договори с множество кухи фирми. Ние сме ходили на претърсвания примерно в някакъв апартамент в град в провинцията, и там някакъв човек живее, извадил си нещо за ядене в кухнята и изобщо не знае, не подозира, че на този адрес е регистрирана фирма, която трябва да разполага с едни 10 милиона, преведени примерно предния ден и изтеглени на каса. И нашите подозрения са, че тези пари се връщат обратно към възложителя, като отплащане за това, че им е дадена тази поръчка. Разбира се, те не могат да се преведат по банков път, затова всичко се тегли кеш и става абсолютно непроследимо. Тук въпросът опира и до това как банката е допуснала да се изтеглят толкова пари кеш. Ако аз отида и поискам да изтегля над 30 000 лв. кеш, банката е длъжна да уведоми ДАНС по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Ще трябва да попълня куп декларации и тези пари, общо взето, ще бъдат проследими. Как банката дава милиони в чували и то за някакви доста кратки срокове?, разказва Георгиева.
Ние се опитахме да направим проучване в тази посока. След съдебно разрешение за сваляне на банковата тайна установихме, че не веднъж, а на няколко пъти са теглени кеш големи суми пари от порядъка на милиони. И не само по това разследване се установяват такива факти. Когато обаче запитахме една банка на какво основание са разрешили изплащането на тези средства на каса, оттам се позоваха на банкова тайна и отказаха да съдействат. Утешителното е, че когато тези дела бъдат внесени в съда, тази информация се докладва на Европейската комисия, а така съответната дирекция, която отпуска средствата при тези големи проекти - и за Чирен, и за железниците, и за други, вече има информация при кои дружества се получават тези проблеми, а те се получават системно при едни и същи дружества. И ще знаят как да реагират, когато следващ път българската държава поиска пари. Схемите с обществените поръчки отблъскват реномирани дружества с опит, а ние получаваме ниско качество на услугата. От всичко това излиза, че Европейската прокуратура в България се натъква на тотална, как да кажа, институционална съпротива. Никакъв съпорт отникъде. Никакъв, ще е силно казан, по-скоро при по-големите дела има съпротива, споделя Георгиева.
В момента разследваме случай в Петрич, където по проект една стара казарма е трябвало да бъде превърната в музей. Реално музей е направен, но е съборена цялата стара сграда, която е архитектурен паметник и е трябвало да бъде запазена, а на нейно място е изградена изцяло нова, като са забравили да уведомят ЕК. По този случай все още няма обвиняеми, заявява Георгиева на 28 февруари 2025.
На 25 март Европейската прокуратура (EPPO) в София официално обвини кмета на Петрич - Димитър Бръчков, за предполагаемото му измамно участие в изграждането на музей, финансиран от ЕС.
За тунел „Железница“ медията ни припомня, че на 1 април 2024 по искане на Европейската прокуратура в София са извършени претърсвания в шест фирми и четири частни къщи в две български области.
Строителството на тунел „Железница“ се ръководи от Агенция „Пътна инфраструктура“, която сключи с консорциум от три фирми проекта, съфинансиран от Европейския кохезионен фонд, по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ ( 2014-2020 г.). Изпълнителят получи приблизително 185 милиона лева (около 95,6 милиона евро), 85% от които са финансирани от фондовете на ЕС .
След сигнал, получен от ДАНС, Европейската прокуратура в София започна проверка, която разкри, че една от компаниите, част от консорциума, е заподозряна в няколко криминални престъпления, включително присвояване, злоупотреба с еврофондове и пране на пари. Твърди се, че разследваната компания е извършила за много кратко време няколко фиктивни парични превода на стойност над 11 милиона лева (5,6 милиона евро) към верига от кухи фирми, което е довело до теглене на големи суми в брой от физически лица с криминални досиета. Тези компании и лица се появяват и в друго текущо разследване на EPPO относно инфраструктурни проекти в железопътния сектор.
Но как започна всичко? Разказваме по дати!
На 12 февруари 2019 г. е подписан договорът за проектирането и строителството на тунела.
Изпълнението на поръчката е възложено на ДЗЗД „АМ СТРУМА ТУНЕЛ 2018“, в което участват: „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, „ГЛОБАЛ КЪНСТРЪКШЪН“ ООД и „ВИА ПЛАН“ ЕООД. Стойността на договора е 185 370 370, 37 лв. без ДДС. Срокът за изпълнение на проектирането и изпълнението на строително-монтажните работи на тунел „Железница“ (от км 366+720 до км 369+000) e 1060 календарни дни.
На 19 февруари 2019 г. строителният надзор при проектирането и изпълнението на строително-монтажните работи на тунел „Железница“ (от км 366+720 до км 369+000) е възложен на „План Инвест Железница“ ДЗЗД.
В обединението участват: „ПЛАН ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“, „ИНФРА ПРОЕКТ КОНСУЛТ“ ЕООД, „Аскос 03“ ЕООД, „СЪРЧ КОРПОРЕЙШЪН СРЛ“. Стойността на договора е 4 793 328.00 лв. с ДДС.
На 3 октомври 2019 г. стартира пробиването на тръбата на тунела. Тунелът се изгражда по нов австрийски метод - прокопават се около 1,5-2 м във всяка тръба на денонощие и веднага след това се прави първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи и армиран пръскан бетон и анкери.
Работник пострада при трудова злополука на новоизграждащия се тунел. Инцидентът е станал по време на нощната смяна срещу сряда, 12-и февруари 2020. Сигналът е подаден на телефон 112 в 01.56 ч. вчера. Мъжът заедно със свои колеги монтирал арматурна мрежа за укрепване на стените в самия тунел.
На 24 юни 2020 около 10.30 ч. сутринта част от тунела рухва.
По първоначални данни са затрупани четирима души, по-късно става ясно, че пострадалите са трима. Първият работник е изваден около 11 ч., а около час по-късно вторият, а след това и третият.
На място пристига и премиерът Бойко Борисов и генерал Венцислав Мутафчийски.
Пробивът на тунел „Железница“ е завършен и сбойката за лява тръба бе на 23 февруари 2021, а за дясната на 27 февруари 2021.
На 2 март 2021 след поредната инспекция, направена от Борисов в участъка на тунела и строящата се отсечка на АМ „Струма“, лидерът на ГЕРБ заяви: През септември ще бъде пуснато движението в двете посоки в новия тунел „Железница“ на АМ „Струма“ и в целия участък от Благоевград до Симитли.
Двете свлачища на автомагистралата - при 365-ти км, което е преди тунела, пътувайки от София към Кулата, и при 369-ти км - след съоръжението, забавиха проекта.
На 18 август 2022 заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” Иво Иванов инспектираха автомагистрала „Струма“ в района на тунел „Железница“ и свлачищата около него.
Проверката показва, че има вариант да направим временна организация и да пуснем движението по едното платно по АМ „Струма“, което да премине през едната тръба на тунел „Железница“, каза Захари Христов. В срок от около 2 месеца тръбата в посока Гърция ще бъде готова за експлоатация, заяви тогава Христов.
Тунел „Железница“ на АМ „Струма“ не е готов, заявиха от АПИ ден по-рано – на 17 август 2022.
Същия ден Институтът за пътна безопасност публикува доклад за състоянието на новоизградения тунел.
За свлачището при 365-ти км в периода септември 2021 г. - май 2022 г. от проектанта са представени и разгледани 4 варианта на идеен проект за укрепването му, но те са отхвърлени от Експертен технико-икономически съвет (ЕТИС) в АПИ, като нецелесъобразни. На 28 юли 2022 г. е предаден окончателен коригиран идеен проект, който е разгледан и приет на ЕТИС на 10 август 2022 г.
Прието е решение, което се състои в изграждане на предпазна стоманобетонна стена в дясно в основата на ската и тунел/тунели на магистралното трасе и допълнителна предпазна стена между двете платна. Този вариант позволява след изграждането на тези конструкции да продължи по безопасен начин работата по изграждане на пътното платно на директното трасе. Предстои внасяне на необходимите документи в МРРБ за издаване на предварително разрешение по реда на чл. 96, ал. 3 от Закона за устройство на територията.
За свлачището при 369-ти км на 10 ноември 2021 г. е проведено заседание на ЕТИС, на което е разгледан изготвеният геоложки доклад и вариантни решения за преодоляване на свлачищните явления. Докладът е приет със забележки. На 8 декември 2021 г. изпълнителят е внесъл коригирани проектни разработки, а на 31 март 2022 г. те са разгледани на ново заседание на ЕТИС. На него е решено геоложкият доклад да се приеме като се направят необходимите допълнения, както и да се одобри вариант за преоткосиране и изграждане на пилотна система с укрепителна стена.
На 11 април 2022 г. изпълнителят е представил доклад с отстранени забележки. Документите са окомплектовани и на 31 май 2022 г. са внесени в МРРБ за издаване на предварително разрешение/съгласие по реда на чл. 96, ал. 3 от Закона за устройство на територията. На 7 юли 2022 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е дал предварително съгласие за извършване на геозащитни мерки, като е записано, че следва това съгласие да се впише в Заповед за допълване на издаденото за обекта Разрешение за строеж.
За проучвателните дейности по укрепването на двете свлачища АПИ не е извършвала никакви плащания.
Във връзка с предстоящите дейности, свързани с преодоляване на проявилите се свлачищни процеси, се проучват варианти за пускането на движението в едно платно до края на годината (2022 – бел. р.).
Това така и не се случи.
На 30 септември, отново през 2022, откриха 3-километровата отсечка на АМ „Струма“ между Благоевград и Симитли.
След три месеца се очаква да бъде пуснато и трасето от Симитли в посока София през новоизградения тунел „Железница“. Засега то не може да се реализира заради свлачище, което не е разчистено и укрепено в трасето към тунела, каза на церемонията по рязане на лентата тогавашният министър Иван Шишков.
На 19 април 2023 г. обаче министър Шиков заяви: „За АМ „Струма“ имаше голямо свлачище преди тунела „Железница“. Надяваме се до 1 август да укрепим свлачището, за да пуснем движението в едната лента.“
Месец по-рано председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Венцислав Ангелов показа на представители от Европейския център за транспортни политики системите за безопасност в тунела. В края на януари за съоръжението бе подписан Акт 15 за завършване на строителните работи.
Той обясни, че в продължение на 4 г. не е бил решен въпросът с укрепване на свлачищата, които са в непосредствена близост с тунела, както и че все още се работи по тях. На теория било възможно, както беше заявил служебният министър на регионалното развитие Иван Шишков, да се отвори през август. Но това означава, че трафикът ще се осъществява паралелно с работата по свлачищата и ще има пак временна организация на движението.
„И тук възниква въпросът нужно ли е чисто ПР-ски да се отваря един магистрален участък, който да не се е оползотворява пълноценно, да има временна организация на движението така, че трафикът отново да се стеснява в една или друга лента по новото трасе. Или следва да са завърши работата по свлачищата и да се отвори магистралата тогава, когато е готова. Моето решение е да приключи работата по свлачищата до декември и тогава да се отвари напълно изградения магистрален участък“, категоричен беше строителният министър.
На 20 януари 2024 стана ясно, че пускат за движение тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма“.
За bTV от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) съобщиха, че двете тръби на най-дългия тунел в страната ще бъдат отворени в края на следващия месец.
Свлачищата вече са укрепени, като за едното е изградено уникално съоръжение, което наподобява външен тунел. Укрепителните дейности са оскъпили проекта с близо 100 милиона лева.
Скоростният път до Гърция ще бъде завършен, когато се намери алтернативно трасе на Кресненското дефиле.
„Вече сме на финала по укрепването на свлачището по ската от северната страна на тунела и най-вероятно до края на февруари ще получим разрешение за ползването на обекта. Като укрепително мероприятие свалчището от северната страна излезе 80 милиона лева без ДДС, а от южната –около 8,5 милиона лева“, обяснява инженер Красимир Найденов, ръководител на проект „Тунел „Железница“ в АПИ.
„Архитектурното чудо“ „Железница“ – какъв е този тунел?
"Железница" е най-дългият пътен тунел в страната.
Специални системи за сигурност са използвани при строежа на тунела.
Внедрена е интелигентна система за управление на трафика, а при инцидент шофьорите ще могат да подават сигнал от аварийни SOS кабини.
Тунел "Железница" има две отделни тръби за движение в посока, а между тях има 6 връзки, по които да се пренасочват автомобили и пешеходци при възникване на тежък инцидент. Съоръжението е с вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, аудио и радио оповестяване.
Тази централна система, която управлява всички тези 11 системи - скада, така наречена, тя реагира по всички сценарии, които могат да се получат в процеса на експлоатация и тази система я няма в другите тунели. Тя позволява както автоматично проиграване на тези сценарии включване на различни степени на безопасност, така и ръчно такова.
Видимите метални части в тръбата са от неръждаема стомана, което е оскъпило проекта, но гарантира дълготрайното им използване. Има още дренажни и отводнителни системи, а близо до изхода на тунела, посока Кулата има и хеликоптерна площадка.
