Зам.-министър Гечев: Селското стопанство е най-големият ползвател на дронове в света

Снимка: МЗХГ

В селскостопанския сектор в България са заети около 183 хил. души, което представлява 5.7 % от общата заетост на страната

Селското стопанство е най-големият ползвател на дронове в света. Тази тенденция се очаква да се наложи и в България. Това каза заместник-министърът на земеделието, горите и храните Явор Гечев в панела „Иновации в земеделието и биотехнологии“ в рамките на конференцията „Зеленият преход - решения и предизвикателства за България“. Той допълни още, че иновациите и технологиите са ежедневие, което цяла Европа вече ползва, ако някоя държава иска да има конкурентно предимство трябва да ги прилага.

„Едно от предизвикателствата пред родното селско стопанство е да повишим  добавената стойност, както и разнообразяване на културите и по-високото им качество и сериозното използване на иновации“, обясни заместник-министърът. И посочи още, че изискванията, които поставя ЕК, за да се подпомагат земеделските стопани, налагат спътникови системи, почвени характеристики, дронове и други. По думите му, интересен е фактът, че спадането на разходите и спестяването на работна ръка е изключително чувствителна тема, която на практика ако не я направим няма да сме конкурентноспособни в следващия програмен период.

В селскостопанския сектор в България са заети около 183 хил. души, което представлява 5.7 % от общата заетост на страната. Заместник-министърът поясни, че България се намира на първо място по заетост в селските райони и допълни, че нараства интересът към по-качествени храни или към така наречените къси вериги с директно производство.

„Технологиите много сериозно ни помагат включително за природните ресурси и климатичните изменения на процеса в селското стопанство за екологичния аспект. Има невероятни софтуери, които ни показват как да намалим пръсканията и какви са температурните промени“, обясни още Явор Гечев.

Заместник-министърът коментира, че трябва да съобразим екологичните компонентите в Стратегическия план, така че да имаме много сериозна екологизация, така че да изпреварим изискванията на „Зелената сделка“, като това не трябва да носи значителни проблеми за прилагане от фермерите и да не се качват цените. Той уточни още, че в плана за пръв път се появява слой екологична инфраструктура.

Изискванията на „Зелената сделка“ са до 2030 година ланшафтните територии да достигнат 10 %. Друго условие е да се намали ползването на торове с 50 на сто, като за целта в стратегията има заложена нарочна схема. Има предвидена и конкретна мярка за намаляване на пестицидите, като тяхната употреба трябва да бъде свита с 50% до 2030 г. според регламентите на „Зелената сделка“. „Във Втори стълб на Стратегическия план имаме предложение за отделен фонд, който да бъде насочен към финансиране на зелени иновации“, заяви заместник-министър Гечев. И разясни, че на правенето на иновации се гледа като на процес, към който ще се подходи много по-смело.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода l9n