"Бъдещето го създаваме ние, историята е да се учим от нея"
Как България ще отпразнува Освобождението си на 3-и март?
Този въпрос не е реторичен, а актуален на фона на едно национално разделение на русофили и русофоби в страната ни.
Все по-голяма се оказва дистанцията между сънародниците, когато става дума за конфликта в Украйна. Той е назоваван като „война“, „инвазия“, „локални действия“. Русия е окачествявана като страна на диктата, а президентът ѝ Путин е сравняван с Хитлер и Сталин.
От другата страна – хора, които не се определят като русофили, са „наричани“ така заради коментарите, които правят – а именно, че след десетилетия на военни действия в арабския свят никой не е наричал страните членки на НАТО – „агресори“, никой не е коментирал така силно темата за войната и мира, както сега.
Политическата позиция пък в страната е разнопосочна – поискана бе оставката - и взета - на военния министър Стефан Янев, за когото се смята, че е „русофил“, заради изказванията му или отказа от такива. В същото време премиерът определи Русия като малка бензиностанция с ракети, което му донесе позитиви и негативи.
Всички обаче – „русофили и русофоби“ – са на едно мнение, че войната – без значение от това кой срещу кого я води и защо, е нежелана и ненужна, особено в свят, разтърсен от икономическа криза и доскоро здравна, която сякаш отмина за 24 часа след 3 години „настъпление“.
И така – в навечерието на най-българския празник – Освобождението на България от турско робство (османско иго), а не турско присъствие или османска инвазия, отново българите се „избиваме сами себе си“, разкъсвани от разделение.
Едни казват „Какво толкова ни е дала Русия – и без това 3-и март е спорна дата“. Други не могат да загърбят честванията на Шипка, словата на Вазов и историята, стояща под земя, напоена с кръв, заради нашата свобода. След време, може би, и Левски ще стане спорна личност – църквата отказа канонизацията му – защото бил убиец, а историята го канонизира като наш предводител към свободата.
А има ли общо днешният свят с този от 1878 – със сигурност не, защото тогава войната е била въпрос на свобода, а не на капитали.
Довчера всички в социалните мрежи бяха „първокурсници по медицина“, разбирачи на коронавируса и конспиратори. Днес всички са политици, военни стратези и анализатори. Така „диванната армия“ наброява състава на българската.
И по темата – нека се чуе гласът на младите. Те – говорейки на бъдещето, са по-обективни, по-миротворци, по-малко радикали, защото искат „нормален живот“ в „нормален свят“.
Младата поетеса, майка и съпруга Ева Митева споделя:
Не, тук не става дума за русофили и русофоби. Не става дума за нацисти, фашисти или други там извънземни. Става дума за това, че децата ни спят блажено в леглата си, а оръжията са в двора ни. Става дума за война и мир.
Знаете ли, последните дни чета различни мнения в мрежите и си давам ясна сметка за едно. Ако Русия обяви война на България, нас ще ни избият българи.
Не заставам на страната на никой държавен глава. Няма напълно невинен и напълно виновен в един конфликт. Монетата винаги има две страни, но човек не бива да губи разсъдък. Заставам на страната на мира и на мирните преговори. Моля се за мир!
Много от вас питат как ще празнуваме 3-ти март, тази велика дата в българската история. Не бъркайте събитията. Това, че някой се обявява срещу войната в настоящия момент, не значи, че автоматично трябва да се откаже от историята си. Двете нямат общо. Бъдещето го създаваме ние, историята е да се учим от нея. С гордост трябва да се празнува свободата на България и да се молим, никога повече да не се налага да я освобождаваме с кръвопролития и войни.
Информационна война е всяка тема, която ни разделя, затова фейбук дава следните съвети:
