Педиатърът д-р Ангел Тонгов: Стресът е най-големият враг на човека

Снимки: личен архив

Съветът му към децата е да играят навън, а не да седят пред компютрите

Един от младите лекари, с които се свързва настоящето и бъдещето на МБАЛ „Иван Скендеров“ в Гоце Делчев, е доктор Ангел Тонгов. Специализирал педиатрия, той вече е завеждащ Детското отделение в болницата, а отскоро е и заместник – управител на лечебното заведение.

Д-р Тонгов спечели уважението на своите съграждани не само с професионализма, но и с чувството си за отговорност и на последните местни избори те го избраха за общински съветник.

 

Д-р Тонгов, разкажете ни, моля, за детските и ученическите си години в Гоце Делчев. Кои са най-ярките Ви спомени от онова не толкова далечно време?

Страхотен въпрос, на който ще отговоря с много носталгия и същевременно със съжаление заради днешното поколение деца.

Спомням си как с моите приятели от махалата играехме на всякакви  игри по улиците на града – стражар и апаши, кутия, „ да бият, да бият камбаните", и да не забравя любимата ми игра - футбол.

Тогава нямаше толкова автомобили, правехме врати от по два камъка и започвахме играта на нашата улица, по която почти през целия ден преминаваха не повече от 2-3 коли. (А сега човек трудно си намира място за паркиране! ) Две съседни махали водехме „войни“ с бомби от пясък.

Въпреки многото игри, намирахме време да прочетем всичко, което бе заложено в списъка от учителите ни! И тук искам да спомена, че учителите са същите като тогава и днешната младеж трябва максимално да се възползва от това, докато има време. И децата да играят навън, а не да седят пред компютрите!

Вашият баща е педиатър – факт, който вероятно е провокирал интереса Ви към лекарската професия, а по-късно и към придобитата от Вас специалност. Имахте ли все пак колебания в това отношение?

Баща ми е моят модел за подражание. Преди години, когато нямаше мобилни телефони, по всяко време на деня и нощта пред нас идваха хора за помощ и той винаги откликваше. Това, разбира се, се случваше с подкрепата на неговата съпруга и моя майка Николина. 

През времето, когато баща ми е завършил, е имало разпределение на медицинските кадри по населените места на България. Той беше в Хаджидимово и много често ме вземаше със себе си. Наблюдавах работата му и неговото отношение към малките пациенти. Още оттогава съм влюбен в педиатрията. Та когато реших да се занимавам с медицина, вече бях наясно, че ще стана педиатър, и в нито един момент през следването си не съм се разколебал.

В момента обаче, заради Ковид-19 пандемията, почти не ми остава време да се занимавам с моите малки любими пациенти. Но и това ще отмине!

Известна е Вашата страст към футбола. Продължавате ли да упражнявате този спорт? Имате ли и други спортни пристрастия?

Няма как да не започна отговора на Вашия въпрос със „Само Левски!“ Любовта ми към футбола и към най-обичания отбор в България също са завещание от баща ми.

Като малки, както вече споменах, много играехме футбол - по улиците, в училищата, по поляните, на стадиона. Тренирах футбол в местния „Пирин“ при един от най-добрите треньори тогава - Димитър Киряков. Уж бяхме обещаващ набор, но аз се отказах, когато едно момче, с 3 години по-малко от мен, ми прекара топката през краката (ха-ха). Това момче по-късно изведе "Левски" с капитанската лента. Говоря за Васил Панайотов, който по стечение на обстоятелствата ми стана шурей.

От около 5 години не играя футбол, но се пробвам в тенис на корт, на много аматьорско ниво.

А сега – към въпросите, свързани с работата Ви в МБАЛ „Иван Скендеров“. Удовлетворен ли сте от професионалната си реализация в тази болница?

Преди да дойда в МБАЛ, специализирах и работех в една страхотна болница, това е СБАЛДБ „Проф. Иван Митов“. Там срещнах колеги, които още повече засилиха любовта ми към детското здравеопазване в България. И тук няма как да не спомена д-р Адил Кадъм, която е моята муза за борба и промяна в здравеопазването, особено в детското, за построяване на Национална детска болница. За жалост тя изгуби битката с коронавируса само на 40 години.

Когато се върнах в Гоце Делчев, заварих един уникален колектив, повярвайте ми, уникален! Бързо се вписах в екипа на Детско отделение, мисля, че всички ме приеха. А за това дали съм удовлетворен - да, и то много!

Вие сте завеждащ Детското отделение и заместник-управител на лечебното заведение. Как съчетавате многобройните си задължения?

Трудно е, особено сега, но с много „тичане по стълбите нагоре-надолу“ и с помощта на всички в болницата нещата се получават. Благодаря на д-р Филибев за гласуваното ми доверие, надявам се да съм полезен на всеки, а докато мога, ще съм.

Детското отделение на МБАЛ „Иван Скендеров“ винаги е отговаряло на съответните изисквания, но какво още може да се направи в него, каква е Вашата визия за отделението?

Имам много добра визия за отделението, като главно трябва да се работи по неговата база.  Кадрите са налични за момента, а и очакваме след малко повече от година да се върнат още педиатри.

А как стои въпросът с кадрите в цялата болница?

Има дефицит на лекари от няколко специалности, а сестри трябват за всяко отделение. Крещяща е нуждата от сестри в Реанимацията. Санитари има, както и желаещи.

Не мога да не Ви попитам и за COVID ситуацията в болницата към този момент.

Към момента в болницата има единични легла, които са свободни. За жалост, в сравнение с ноември – декември, има по-тежки случаи на по-млади хора.

И накрая – какви здравни съвети ще дадете на нашите читатели?

Най-вече спокойствие. Стресът е най-големият враг на човека, от личен опит го казвам. Банално ще е, но - рационално хранене, спорт, витамини и минерали. Тук искам да наблегна на това - да не се вземат излишно и без лекарско предписание антибиотици! Както казваше една моя преподавателка, заради масовото и излишно използване на антибиотици, ще дойде момент, в който, като се боцнем в трънче, може да се случи най-лошото.

Ако ми позволите, накрая искам да почета паметта на починалите през последната година колеги, работили в болницата, - д-р Киричев, д-р Първанов, д-р Камбов, д-р Калайджиев, д-р Стойчев! Бог да ги прости!

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa