Семейството, приятели и представители на спорта, политиката и обществения живот се сбогуваха със Слави Бинев, съобщи bTV. Поклонението пред тленните му останки се състоя днес в столичния храм „Света София“.
Бизнесменът беше убит в дома си в столичния квартал „Павлово“ миналия уикенд.
Сред присъстващите на поклонението бяха дъщеря му Елена Бинева и синът му Калоян Бинев, както и Румен Петков, Симона Дянкова, Венцеслав Стефанов, Йордан Йовчев, Красимир Инински, Кимия Ализаде, Ивайла Бакалова, Евгения Калканджиева, Кирил Вълчев – Скалата, Калина Сакскобургготска и съпругът ѝ Китин Муньос.
От спорта до бизнеса и политиката
Славчо Пенчев Бинев е роден на 10 декември 1965 г. в София. Учи в спортното училище „Емил Марков“ и Френската езикова гимназия, а след това продължава образованието си в Националната спортна академия „Васил Левски“.
В началото на професионалния си път се посвещава на таекуондото, където постига национални и международни успехи. През 1990 г. печели балканска титла, а две години по-късно става европейски шампион на открито първенство в словенския град Целие.
Спортът остава важна част от живота и кариерата му и след навлизането му в бизнеса. През годините Бинев заема ръководни позиции в български и международни организации по таекуондо, а по-късно оглавява Българската федерация по таекуондо.
Паралелно със спортната си дейност започва да развива частен бизнес. В края на 80-те години участва в създаването на клуба за бойни изкуства „Хан Аспарух“, а впоследствие разширява интересите си към развлекателния бизнес, охранителните услуги, строителството и инвестициите.
През първата половина на 90-те години името му често се появява в публикации, свързани с конфликтите между представители на различни силови структури. В този период Бинев е свързван с т.нар. бригада на каратистите и с опити за изграждане на алтернативни охранителни структури.
В края на 1993 г. е създадена асоциация „Защита“, представяна като организация, която трябва да предложи алтернатива на охранителните фирми, свързвани с борческите групировки. През следващите години около Бинев се разгръщат редица конфликти, широко отразявани в медиите.
Сред известните случаи е нападението срещу него в спортния комплекс „Дескрим“ в началото на 90-те години. По-късно той влиза в публични конфликти и с представители на групировката ВИС-2, включително с нейния лидер Георги Илиев. Споровете около столичното заведение БИАД също допринасят за публичния му образ през годините на прехода.
Политическа кариера
През 2007 г. Бинев прави сериозна крачка към политиката, след като е избран за член на Европейския парламент от листата на партия „Атака“. През същата година се кандидатира и за кмет на София, като кампанията му е насочена срещу тогавашния градоначалник Бойко Борисов.
На европейските избори през 2009 г. получава втори мандат. Работата му в Европейския парламент е свързана с икономически и финансови въпроси, както и с международното парламентарно сътрудничество.
Впоследствие отношенията му с „Атака“ се влошават. През 2011 г. Бинев поема по собствен политически път и създава проекта ГОРД – Гражданско обединение за реална демокрация. Формацията се опитва да привлече представители на различни обществени и професионални среди.
През 2014 г. става народен представител от Патриотичния фронт в 43-тото Народно събрание. Избирането му за председател на парламентарната Комисия по култура и медии предизвиква остра реакция сред представители на културните среди и журналисти. Следват протести и публични призиви за оттеглянето му, а през декември същата година той подава оставка от поста.
През 2017 г. се кандидатира за депутат от листата на ДПС в 23-ти многомандатен избирателен район в София, но не успява да спечели място в парламента.
След оттеглянето си от активната партийна политика Бинев насочва вниманието си към спортното управление. Продължава работата си в Българската федерация по таекуондо и участва в дейността на Българския олимпийски комитет.