Повече от половината анкетирани студенти в Югозападния университет „Неофит Рилски“ смятат, че са необходими ограничения при използването на социалните мрежи. Това показва анализ на анкетно проучване, проведено в рамките на проекта „Образовани за образованието“, реализиран от Българското училище за политика „Димитър Паница“ по програма Erasmus+.
Според резултатите 57,5% от участниците подкрепят въвеждането на ограничения, 23,3% са против, а 19,2% не са сигурни. Данните показват, че студентите не възприемат социалните мрежи еднозначно, но мнозинството разпознава нужда от по-ясни правила, баланс и контрол в дигиталната среда.
Основните проблеми, посочени от анкетираните, очертават причините за това отношение. 68,1% определят зависимостта като водещ риск, 51,4% – разсейването, 34,7% – липсата на контрол, а 25% – дезинформацията. В свободните отговори се срещат формулировки като „обезличаване и затриване на мислената идентичност“ и „Fake news“. Според анализа студентите възприемат социалните мрежи като среда, която влияе върху вниманието, концентрацията, навиците, самоконтрола и психичното здраве.
Отношението към социалните мрежи в образованието остава двупосочно. 32,4% смятат, че те влияят по-скоро положително, 14,1% – положително. В същото време 21,1% ги оценяват като по-скоро отрицателни, още 21,1% – като отрицателни, а 11,3% не виждат влияние. Това показва, че студентите ги възприемат едновременно като ресурс за информация и комуникация, но и като риск за учебния процес.
Проучването разкрива и силно присъствие на изкуствения интелект в студентското ежедневие. 61,6% използват AI инструменти, а 30,1% – понякога. Само 8,2% не използват такива технологии. Така общо 91,7% от студентите имат досег с изкуствения интелект в обучението или подготовката си.
Въпреки широкото използване, AI не се приема безусловно. 47,9% го определят като едновременно полезен и рисков, 35,6% – като полезен, 15,1% – като рисков, а 1,4% нямат мнение. В отворените отговори студентите поставят въпроси за надеждността, „разпознаване на недостоверна информация“, рисковете от прекомерно доверие и авторството на генерираното съдържание. Един от участниците определя AI като „нож с две остриета“.
Темата за регулациите също е водеща. 87,7% са чували за регулации на изкуствения интелект, но само 30,1% смятат, че напълно разбират как ги засягат. 46,6% ги разбират частично, 9,6% – слабо, а 13,7% – изобщо. Сред отговорилите на въпроса какво не знаят за AI, 64,8% посочват, че не знаят как се регулира, 50,7% – че не познават рисковете, а 38% – че не знаят как да го използват правилно.
Според анализа младите хора не се нуждаят само от знания за използването на AI, а търсят отговори за границите, отговорността, проверката на информацията, академичната честност и бъдещите професии. Поставят се въпроси как да се оценява критичното мислене и креативността в среда, в която изкуственият интелект може да генерира съдържание за секунди.
Проектът „Образовани за образованието“ насърчава студентите да разбират по-добре образователните политики в България и Европа и да участват активно в разговорите за тях. Резултатите от проучването ще бъдат използвани при подготовката на образователна среща, която ще се проведе в Югозападния университет през есента.
