Начало Blog Страница 64

Обиски в Рилци и Благоевград съпътствали акцията в халето, собственост на фирма

Под ръководството и надзора на Районната прокуратура в Благоевград се води досъдебното производство за държане на технически съоръжения в нарушение на установения ред, за които се знае или се предполага, че са предназначени или послужили за производство на тютюневи изделия.

Вчера служители на ОД на МВР – Благоевград и на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ са установили технически съоръжения в халето в с. Рилци, стопанисвано от търговско дружество, за което подробности не бяха дадени днес при изявление от институциите.

В рамките на процесуално-следствените действия са извършени претърсвания и изземвания на адреси в с. Рилци и Благоевград, както и лични обиски.

В метално хале е установена поточна линия за производство на тютюневи изделия, към която е било подадено електрическо захранване, както и консумативи за производствения процес.

Иззети са документи и мобилни телефони, електрически машини за дробене и нарязване на тютюн, поточни линии за пълнене на кутии с цигари и залепването им, модул от поточна линия, части от машини за сгъване и затваряне на стекове с кутии цигари, палет с картонени кутии, съдържащи филтри за цигари, ролки с метално фолио, найлонов целофан и тънка хартия.

Открит е и товарен автомобил, натоварен със стиропорени плоскости с правоъгълни изрези, зад които са установени вътрешни кухини.

Предстои изясняване на всички факти и обстоятелства по случая и установяване на евентуалната съпричастност на други лица към извършеното престъпление. Към момента не се съобщава за лица, на които са повдигнати обвинения.

Танкер с 11 000 тона слънчогледово олио дрейфува край Шабла

Министерството на транспорта и съобщенията следи развитието на ситуацията с танкера „Ментор“, който по предварителна информация превозва около 11 000 тона слънчогледово олио в западната част на Черно море.

По данни на ведомството операцията по буксирането на плавателния съд е започнала от пристанище Констанца. По време на маневрата влекачът „Рамазан Бей“, ангажиран с тегленето на танкера, е скъсал въжетата на буксирната линия.

В резултат на инцидента танкерът „Ментор“ в момента дрейфува в района на Шабла. Същевременно влекачът продължава да излъчва AIS сигнал, а екипажът му поддържа постоянна връзка със службите за контрол на корабния трафик. По разпореждане на компетентните органи влекачът остава в близост до танкера.

От Министерството на транспорта и съобщенията посочват, че към момента се събира допълнителна информация по случая. Осъществен е контакт със собственика на плавателния съд, а ситуацията се наблюдава и анализира съвместно с всички ангажирани морски администрации.

Световната купа по сноуборд отново ще превърне Банско в зимна столица

Банско за пореден път ще бъде домакин на едно от най-престижните събития в календара на зимните спортове. На 16 и 17 януари 2027 година курортният град ще приеме стартовете от Световната купа по алпийски сноуборд, събирайки световния елит в дисциплината.

В продължение на два дни пистите под връх Тодорка ще бъдат арена на оспорвани надпревари, в които участие ще вземат най-добрите състезатели по алпийски сноуборд от различни държави. Очаква се състезанията да предложат високо спортно майсторство, зрелищни спускания и сериозна конкуренция за челните позиции.

Освен състезателите, градът ще посрещне и множество фенове на зимните спортове, официални гости, представители на международните федерации и туристи от различни държави, които ще имат възможност да станат част от атмосферата на престижното събитие.

Организаторите очакват надпреварите отново да привлекат сериозен международен интерес и да поставят Банско във фокуса на световния зимен спорт през януари 2027 година.

Прагът за регистрация по ДДС скача до 75 000 евро до 2029

Министерският съвет одобри промени в Закона за данък върху добавената стойност, които предвиждат поетапно увеличение на прага за задължителна регистрация по ДДС, въвеждане на електронно фактуриране и нови мерки срещу данъчните измами.

Една от основните промени е увеличаването на прага за регистрация по ДДС в рамките на следващите три години. Според одобрения законопроект прагът ще достигне 60 000 евро през 2027 г., ще нарасне до 70 000 евро през 2028 г. и ще достигне 75 000 евро през 2029 г.

От правителството посочват, че промените са съобразени с натрупаната инфлация, икономическия растеж и актуалните условия за развитие на бизнеса. Според мотивите ясният график за увеличаване на прага ще даде по-голяма предвидимост на предприятията и ще им позволи да планират по-добре своята дейност в дългосрочен план.

Запазва се възможността малките предприятия, чиито обороти остават под определения праг, по собствено желание да продължат да прилагат общия режим на облагане с ДДС.

В мотивите към проекта се посочва, че действащият праг, въведен през април 2025 година, е изпълнил първоначалната си роля за облекчаване на бизнеса, но вследствие на инфлацията и нарастващите обороти на малките и средните предприятия положителният ефект от него постепенно е намалял.

От кабинета отбелязват, че европейските правила позволяват на всяка държава членка самостоятелно да определя прага за регистрация по ДДС, като отчита особеностите на националната икономика, въздействието върху бизнеса, административната тежест и бюджетните приходи.

Според правителството по-високият праг ще позволи на приходната администрация да съсредоточи повече ресурси върху противодействието на данъчните измами, укриването на данъци и подобряването на събираемостта на ДДС от големите икономически оператори.

Сред ключовите промени е и въвеждането на задължително електронно фактуриране и електронно отчитане в реално време за местните доставки, което трябва да стане факт от 2028 година.

В хода на обществените консултации първоначално предвиденият централизиран модел е заменен с децентрализиран модел на оперативна съвместимост. Според вносителите тази система е по-близка до европейските изисквания, заложени в инициативата ViDA – „ДДС в цифровата ера“.

Промените са свързани и с подготовката за въвеждането на задължително електронно фактуриране при трансграничните доставки в Европейския съюз от 1 юли 2030 година.

Новите текстове предвиждат още задължително издаване на структурирани електронни фактури за местни доставки и авансови плащания между фирми, организации и държавни институции, установени в България.

Законопроектът включва и по-строги изисквания за сделки с недвижими имоти. Предвижда се лицата, които извършват продажби на нови сгради и урегулирани поземлени имоти, да бъдат задължени да се регистрират по ДДС още преди осъществяването на първата доставка.

Според мотивите целта е ограничаване на сивия сектор и предотвратяване на практики за избягване на облагане при бързи сделки с недвижими имоти, извършвани непосредствено преди достигане на общия регистрационен праг.

От Министерския съвет подчертават, че предложените мерки са насочени към модернизиране на данъчната система, намаляване на административната тежест за бизнеса и засилване на контрола срещу данъчните измами и укриването на ДДС.

За ден кабинетът раздаде над 117 млн. евро за транспорт, компенсации и институции

Министерският съвет одобри поредица от решения за предоставяне на допълнително финансиране на държавни институции, дружества и общини, като средствата са насочени към покриване на съдебни задължения, подкрепа на обществения транспорт, поддържане на железопътната инфраструктура, компенсации за семейства и развитие на ученическия спорт.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) за 2026 г. в размер на 2 млн. евро. Средствата са необходими за изпълнение на задължения по изпълнителни листове, натрупани вследствие на промяната в съдебната практика по прилагането на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

От кабинета посочват, че необходимостта от финансирането е свързана с Тълкувателно решение №4 от 18 май 2023 г. по тълкувателно дело №4/2021 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, както и с практиката на Европейския съд по правата на човека.

С друго решение правителството отпусна 1 105 841 евро за компенсации на семейства, чиито деца не са успели да бъдат приети в държавни или общински детски градини поради липса на свободни места.

Финансовата подкрепа е предназначена за родителите на 1739 деца от Столична община, Пловдив, Варна и община Родопи. Средствата покриват направени разходи за периода от 1 юли до 14 септември 2026 година и ще бъдат преведени по бюджетите на съответните общини.

Компенсациите се предоставят на семейства с деца на възраст от три години до постъпването им в първи клас, които не са били приети в държавна или общинска детска градина или училище поради недостиг на места.

Значителен финансов ресурс беше насочен и към железопътния сектор. Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията в размер на 46 млн. евро за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД.

Средствата ще бъдат използвани за компенсиране на разходите по изпълнението на договора за обществени превозни услуги на територията на страната. От правителството подчертават, че това ще подпомогне осигуряването на достъпни железопътни превози за всички граждани, включително за ученици, студенти, пенсионери и други социални групи.

Допълнително кабинетът отпусна още 66,4 млн. евро на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за текущо поддържане и експлоатация на железопътната мрежа.

Според мотивите на правителството финансирането ще гарантира изпълнението на законово възложените функции на НКЖИ и ще осигури непрекъснатото, надеждно и безопасно функциониране на железопътната инфраструктура в България.

Сред решенията на Министерския съвет е и предоставянето на 46 343 евро допълнителни средства по бюджета на Министерството на културата за физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност в държавните училища по изкуствата и училищата по културата.

Финансирането ще подпомогне подготовката и участието на децата и учениците в учебни и спортни дейности, както и закупуването на спортно оборудване и подобряването на материалната база.

От правителството посочват, че средствата ще допринесат за оптимизиране на двигателната активност на учениците, за подобряване на условията за спорт и за насърчаване на устойчиви навици за физическа активност.

Министерският съвет одобри и допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2026 година в размер на 1 482 998 евро.

Средствата ще бъдат използвани за изпълнение на влезли в сила окончателни съдебни решения по административни дела, разглеждани от Административен съд София-град и Върховния административен съд.

Данъчните облекчения за деца скачат драстично, въвеждат и нов бонус за развитие

Правителството предлага значително разширяване на данъчната подкрепа за семействата с деца чрез нови облекчения и увеличение на вече съществуващите преференции.

Това предвижда проектът за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който бе одобрен на днешното заседание на Министерския съвет.

Сред основните нововъведения е създаването на данъчно облекчение за детско развитие в размер на 2000 евро за всяко дете. Средствата ще могат да се използват за покриване на разходи, свързани със здравни услуги, образователни дейности и спортни занимания.

Паралелно с това се предвижда значително увеличение на досегашните данъчни облекчения за родители. Според предложените текстове размерът на облекчението за едно дете ще достигне 5000 евро, за две деца – 10 000 евро, а за семейства с три и повече деца – 15 000 евро.

Увеличение е предвидено и за семействата, които отглеждат дете с увреждане. За тях размерът на данъчното облекчение ще бъде 12 000 евро.

Запазва се възможността тези преференции да се ползват авансово още в рамките на данъчната година. По този начин родителите ще разполагат с по-висок нетен доход още при получаването на възнагражденията си, вместо да изчакват възстановяване на средства след подаване на годишна декларация.

В законопроекта са включени и промени, свързани с данъчното администриране при преобразуване на предприятия. Уреждат се по-ясно редът, сроковете и задължените лица за деклариране на данъци и предоставяне на информация за изплатени доходи, включително за целите на автоматичния обмен на данни между държавите.

Според мотивите на правителството така ще се осигури по-голяма правна сигурност и по-ясни правила за бизнеса при различните форми на преобразуване на предприятия.

Предвижда се също промяна в начина на публикуване на формуляра, който пенсионноосигурителните и застрахователните дружества използват за автоматичния обмен на информация с държавите членки на Европейския съюз. Вместо да бъде обнародвана в „Държавен вестник“, формата занапред ще бъде публикувана на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

Промени са заложени и в административно-наказателните разпоредби на закона. Актуализират се размерите на глобите и имуществените санкции, като част от тях не са били променяни от 2007 година.

От Министерския съвет посочват, че целта на тези изменения е наказанията да отговарят на актуалните икономически условия и да имат по-силен превантивен ефект, като насърчават доброволното спазване на данъчното законодателство.

Ваучерите за храна скачат до 200 евро месечно

Работодателите ще могат да предоставят на своите служители ваучери за храна на стойност до 200 евро месечно, предвиждат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, приети от правителството на днешното му заседание.

До този момент максималният размер на ваучерите за едно лице беше 102,26 евро, което съответства на 200 лева. С предложените изменения лимитът се увеличава почти двойно.

Според предвидените текстове сумата над досегашния праг от 102,26 евро ще подлежи на облагане с окончателен данък, като за нея ще се прилага преференциална ставка от 7 процента.

Законопроектът включва и редица мерки, насочени към насърчаване на инвестициите и технологичното развитие на бизнеса. Сред тях е въвеждането на ускорена данъчна амортизация за активи, свързани с технологии за изкуствен интелект, високопроизводителни компютърни системи и сървърна инфраструктура.

Новият режим ще позволи на дружествата да прилагат двоен размер на годишната данъчна амортизационна норма за тези активи, като максималният размер няма да може да надвишава 100 процента.

Предвижда се също увеличение на прага за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Стойността му се повишава от 700 лева на 1000 евро, което ще даде по-голяма гъвкавост при счетоводното и данъчното третиране на инвестициите.

Съществена промяна е заложена и по отношение на данъчните загуби. Срокът, в който те могат да бъдат приспадани, се удължава от 5 на 10 години. Въвежда се обаче ограничение, според което приспадането няма да може да надвишава 70 процента от положителния данъчен финансов резултат.

Правителството предлага и актуализация на режима за облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи, използвани и за лични нужди. Целта е да се осигури по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, предоставяно чрез предприятията.

Една от най-дискутираните мерки в законопроекта е въвеждането на данък върху свръхпечалбите през 2027 година. Предвижда се печалбите над определени нива в няколко икономически сектора да бъдат облагани с 33-процентен данък.

Мярката ще обхване банки, застрахователни компании, дружества за бързи кредити, обменни бюра, телекомуникационни оператори, както и предприятия за търговия с храни с нетни приходи от продажби през 2026 година в размер на най-малко 5 милиона евро.

Според разписаните текстове 30 процента от дължимия данък върху свръхпечалбата ще могат да бъдат преотстъпвани за конкретни цели, сред които инвестиции и формиране на резерви.

От Министерския съвет уточняват, че не се променя общият режим на корпоративно подоходно облагане и не се засяга стандартното облагане на печалбата на компаниите.

Законопроектът съдържа и редица технически промени, свързани с декларирането и внасянето на корпоративен данък при преобразуване на дружества, както и с облагането на дивиденти, ликвидационни дялове, данъка при източника и алтернативните данъци в определени случаи.

Предлага се също актуализация на административно-наказателните разпоредби на закона, като санкциите се осъвременяват съобразно настъпилите социално-икономически промени през последните години.

Правителството отпусна 200 000 евро за по-високи заплати на музикантите в БНР

Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 200 000 евро за Българското национално радио, с който ще бъдат увеличени възнагражденията на музикалните състави към обществената медия. Средствата ще се използват за повишаване на заплатите, считано от 1 октомври 2026 година.

С взетото решение се създава възможност за увеличение на средните брутни месечни възнаграждения на общо 190 музиканти с 23 процента.

Предложението е внесено от министъра на културата Евтим Милошев като част от политиката за подкрепа на българските творци и за съхраняване на професионалния капацитет на музикалните формации към Българското национално радио.

По-рано през годината министър Милошев и генералният директор на БНР Милен Митев са провели серия от работни срещи, посветени на перспективите за развитие и устойчивото функциониране на професионалните музикални състави към обществената медия.

От правителството подчертават, че съставите на БНР имат съществена роля за развитието на музикалния живот в България чрез своята активна концертна дейност и богат звукозаписен фонд.

Техните изпълнения и архивни записи се приемат като значима част от културното наследство на страната, а дейността им допринася за популяризирането на българската и световната музикална култура както пред национална, така и пред международна аудитория.

Според мотивите за отпускането на средствата адекватното възнаграждение е сред основните фактори за задържането на висококвалифицирани музиканти, привличането на нови професионалисти и поддържането на високи художествени стандарти.

Очаква се увеличението на заплатите да подпомогне кадровата стабилност на съставите, да повиши мотивацията на музикантите и да създаде по-добри условия за изпълнение на обществената и културна мисия на Българското национално радио.

Средствата ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2026 година.

Община Гърмен получи държавен терен за ключов воден проект за Рибново и Осиково

Община Гърмен получи безвъзмездно правото на собственост върху поземлен имот – частна държавна собственост, разположен в землището на село Осиково. Решението беше взето от Министерския съвет с цел реализацията на важен инфраструктурен проект, свързан с подобряване на водоснабдяването в района.

Предоставеният терен е необходим за изграждането на помпена станция, която ще бъде част от мащабна хидротехническа инфраструктура на територията на общината.

Става въпрос за общински обект от първостепенно значение – „Изграждане на помпена станция и външен водопровод до съществуващ водопровод „Група Рибново – I етап“, местност Железният мост, землище на село Осиково“.

Проектът е насочен към подобряване и обезпечаване на водоснабдяването на селата Рибново и Осиково, които са сред населените места с ключово значение за община Гърмен.

С решението на правителството се създават необходимите условия за реализацията на инвестицията, като предоставянето на имота ще позволи изграждането на планираната помпена станция и свързаната с нея водоснабдителна инфраструктура.

Очаква се реализирането на проекта да допринесе за по-надеждно и устойчиво водоснабдяване на местните жители и да подобри условията за развитие на населените места в района.

Рекорд! От 2020 до днес сме предупредени стоици пъти, че „предстои тежка зима“

Ако правителството не промени сегашния си подход към цените на електроенергията, България е изправена пред сериозни икономически последици през следващите месеци.

Това предупреди Николай Денков, като очерта мрачна прогноза за бизнеса, заетостта и потребителите.

Думите на народният представител от ПП и бивш премиер обаче станаха повод за проверка колко пъти от 2020 г., когато активно страната ни влезе в период на различни видове избори, сме предупреждавани именно, че „предстои тежка зима“.

Според Денков, настоящата политика в енергийния сектор създава предпоставки за масови затруднения сред предприятията, като ефектът от нея ще се усеща все по-силно през зимния период.

„Ако не се промени подходът на правителството, следва вълна от фалити. Следват стотици фирми, които ще излязат от пазара и ще затворят, и десетки хиляди хора, които ще останат безработни“, заяви Денков.

Според него именно това е логичното развитие при запазване на сегашните решения по отношение на електроенергийния пазар.

„Това е проекцията на сегашната политика на правителството по отношение на цените на тока. Казвам го съвсем ясно, съвсем отговорно“, подчерта той.

Бившият министър-председател предупреди, че последствията няма да се ограничат единствено до бизнеса, а ще засегнат пряко и домакинствата.

„Ако не се промени този подход, България я чака изключително тежка зима. Не само по отношение на инфлацията, не само по отношение на високите сметки, които хората ще трябва да платят, във всякакво отношение“, каза още Денков.

Според него увеличаващите се разходи за електроенергия ще поставят сериозен натиск върху предприятията, което неминуемо ще доведе до икономически сътресения.

„Това, което следва, е затормозяване на бизнеса, затваряне на фирми и безработица. Това е, което казваме, и е добре най-сетне да бъде разбрано достатъчно ясно от тези, от които зависят решенията“, заяви той.

Денков обърна внимание и на въпроса за компенсационните механизми, прилагани през последните години по време на енергийната криза. По думите му тогава част от тежестта е била поета от дружества, реализирали значителни печалби, което е помогнало да бъдат ограничени негативните ефекти за икономиката.

„Има фирми със свръхпечалба, от които обаче никой не иска нищо, докато механизмът, който използвахме през 2022, 2023 и 2024 година – точно тези фирми платиха сметката, така че бизнесът да не трябва да качва прекалено много цените, да не фалират фирмите и да можем да минем през най-критичните моменти, когато започна войната, когато беше спрян газът и всичко останало“, посочи той.

Според Денков управляващите все още не са показали убедителен план за справяне с нарастващите предизвикателства в сектора.

„Нека да видим управляващите могат ли да вържат сметките. Досега от всичко, което са казали, те изобщо нямат представа как да се справят с лавината, която вече е започнала“, заяви още той.

Изказването му идва на фона на продължаващите дебати за цените на електроенергията, компенсациите за бизнеса и мерките за ограничаване на икономическите последици от поскъпването на енергийните ресурси.

Фразата „предстои тежка зима“ (както и нейните вариации за „тежки месеци“, „критичен отоплителен сезон“ и „енергийна криза“) се превърна в традиционен политически рефрен в България.

От 2020 г. насам, в рамките на рекордните 11 различни кабинета (редовни и служебни), това предупреждение е отправяно официално от правителствените трибуни почти всяка година – общо в 5 основни периода на политическа или икономическа нестабилност.

Анализ на публични изявления показва, че темата е присъствала в риториката на правителства, служебни кабинети и министри при различни обстоятелства – от пандемията от COVID-19, през енергийната и газовата криза, до инфлацията и бюджетните дефицити.

По време на зимата на 2020/2021 г., когато страната се сблъска с една от най-тежките фази на пандемията, тогавашният кабинет „Борисов 3“ и Националният оперативен щаб нееднократно предупреждаваха за предстоящи трудни месеци. Акцентът тогава беше поставен върху натиска върху здравната система, растящия брой заболели и несигурността около ваксините. В този период често се говореше, че България и светът са изправени пред изключително тежка зима заради пандемичната обстановка.

Година по-късно, през зимата на 2021/2022 г., фокусът вече се премести към рязкото поскъпване на електроенергията на свободния пазар и началото на инфлационния натиск. Служебните правителства на Стефан Янев, а впоследствие и кабинетът на Кирил Петков, многократно предупреждаваха за предстоящи трудности пред гражданите и бизнеса. Темата за високите енергийни цени доминираше общественото пространство, а въведеният мораториум върху цените на тока и парното за битовите потребители беше представен като мярка за предотвратяване на социални сътресения.

Най-силно изразена риториката за „тежката зима“ беше през 2022/2023 г. при служебния кабинет на Гълъб Донев. След прекратяването на доставките на природен газ от „Газпром“ и политическата нестабилност в страната предупрежденията за предстояща енергийна криза звучаха почти ежедневно.

В този период беше създаден специален кризисен щаб за енергетиката, а министри от служебното правителство многократно говореха за сериозни рискове пред енергийната сигурност на страната. Тогава в публичното пространство се появиха и най-драматичните предупреждения, че предстоящата зима може да бъде изпитание не само за икономиката, но и за отоплението и нормалния живот на хората.

През зимата на 2023/2024 г., по време на управлението на кабинета „Денков“, темата отново беше актуализирана, макар и в по-умерена форма. Предупрежденията се свързваха основно с дебатите около дерогацията за руския петрол и евентуалното влияние върху цените на горивата. В края на ноември фокусът се измести и към тежките снеговалежи, които оставиха без електрозахранване множество населени места в страната.

През последните две години, включително при служебните кабинети на Димитър Главчев и последвалите правителства, понятието „тежка зима“ все по-често започна да се използва във връзка с финансовото състояние на държавата. Вместо върху недостиг на газ или енергийни ресурси, предупрежденията се концентрираха върху бюджетните дефицити, необходимостта от ограничаване на разходите, евентуалното замразяване на доходи и риска от нови данъчни тежести.

Така през годините изразът постепенно промени съдържанието си, но остана неизменен елемент от политическата реторика. Различаваха се причините – пандемия, инфлация, енергийна несигурност, бюджетни проблеми или природни бедствия, но посланието оставаше сходно – предупреждение за предстоящ труден период.

Равносметката показва, че за последните шест години България премина през управлението на повече от десет кабинета, но изразът „тежка зима“ остана постоянен елемент в публичните изявления на властта. Независимо кой е управлявал, предупреждението често е изпълнявало двойна функция – от една страна като сигнал за потенциални рискове, а от друга като инструмент за подготовка на обществото за възможни трудности и непопулярни решения.