Ако правителството не промени сегашния си подход към цените на електроенергията, България е изправена пред сериозни икономически последици през следващите месеци.
Това предупреди Николай Денков, като очерта мрачна прогноза за бизнеса, заетостта и потребителите.
Думите на народният представител от ПП и бивш премиер обаче станаха повод за проверка колко пъти от 2020 г., когато активно страната ни влезе в период на различни видове избори, сме предупреждавани именно, че „предстои тежка зима“.
Според Денков, настоящата политика в енергийния сектор създава предпоставки за масови затруднения сред предприятията, като ефектът от нея ще се усеща все по-силно през зимния период.
„Ако не се промени подходът на правителството, следва вълна от фалити. Следват стотици фирми, които ще излязат от пазара и ще затворят, и десетки хиляди хора, които ще останат безработни“, заяви Денков.
Според него именно това е логичното развитие при запазване на сегашните решения по отношение на електроенергийния пазар.
„Това е проекцията на сегашната политика на правителството по отношение на цените на тока. Казвам го съвсем ясно, съвсем отговорно“, подчерта той.
Бившият министър-председател предупреди, че последствията няма да се ограничат единствено до бизнеса, а ще засегнат пряко и домакинствата.
„Ако не се промени този подход, България я чака изключително тежка зима. Не само по отношение на инфлацията, не само по отношение на високите сметки, които хората ще трябва да платят, във всякакво отношение“, каза още Денков.
Според него увеличаващите се разходи за електроенергия ще поставят сериозен натиск върху предприятията, което неминуемо ще доведе до икономически сътресения.
„Това, което следва, е затормозяване на бизнеса, затваряне на фирми и безработица. Това е, което казваме, и е добре най-сетне да бъде разбрано достатъчно ясно от тези, от които зависят решенията“, заяви той.
Денков обърна внимание и на въпроса за компенсационните механизми, прилагани през последните години по време на енергийната криза. По думите му тогава част от тежестта е била поета от дружества, реализирали значителни печалби, което е помогнало да бъдат ограничени негативните ефекти за икономиката.
„Има фирми със свръхпечалба, от които обаче никой не иска нищо, докато механизмът, който използвахме през 2022, 2023 и 2024 година – точно тези фирми платиха сметката, така че бизнесът да не трябва да качва прекалено много цените, да не фалират фирмите и да можем да минем през най-критичните моменти, когато започна войната, когато беше спрян газът и всичко останало“, посочи той.
Според Денков управляващите все още не са показали убедителен план за справяне с нарастващите предизвикателства в сектора.
„Нека да видим управляващите могат ли да вържат сметките. Досега от всичко, което са казали, те изобщо нямат представа как да се справят с лавината, която вече е започнала“, заяви още той.
Изказването му идва на фона на продължаващите дебати за цените на електроенергията, компенсациите за бизнеса и мерките за ограничаване на икономическите последици от поскъпването на енергийните ресурси.
Фразата „предстои тежка зима“ (както и нейните вариации за „тежки месеци“, „критичен отоплителен сезон“ и „енергийна криза“) се превърна в традиционен политически рефрен в България.
От 2020 г. насам, в рамките на рекордните 11 различни кабинета (редовни и служебни), това предупреждение е отправяно официално от правителствените трибуни почти всяка година – общо в 5 основни периода на политическа или икономическа нестабилност.
Анализ на публични изявления показва, че темата е присъствала в риториката на правителства, служебни кабинети и министри при различни обстоятелства – от пандемията от COVID-19, през енергийната и газовата криза, до инфлацията и бюджетните дефицити.
По време на зимата на 2020/2021 г., когато страната се сблъска с една от най-тежките фази на пандемията, тогавашният кабинет „Борисов 3“ и Националният оперативен щаб нееднократно предупреждаваха за предстоящи трудни месеци. Акцентът тогава беше поставен върху натиска върху здравната система, растящия брой заболели и несигурността около ваксините. В този период често се говореше, че България и светът са изправени пред изключително тежка зима заради пандемичната обстановка.
Година по-късно, през зимата на 2021/2022 г., фокусът вече се премести към рязкото поскъпване на електроенергията на свободния пазар и началото на инфлационния натиск. Служебните правителства на Стефан Янев, а впоследствие и кабинетът на Кирил Петков, многократно предупреждаваха за предстоящи трудности пред гражданите и бизнеса. Темата за високите енергийни цени доминираше общественото пространство, а въведеният мораториум върху цените на тока и парното за битовите потребители беше представен като мярка за предотвратяване на социални сътресения.
Най-силно изразена риториката за „тежката зима“ беше през 2022/2023 г. при служебния кабинет на Гълъб Донев. След прекратяването на доставките на природен газ от „Газпром“ и политическата нестабилност в страната предупрежденията за предстояща енергийна криза звучаха почти ежедневно.
В този период беше създаден специален кризисен щаб за енергетиката, а министри от служебното правителство многократно говореха за сериозни рискове пред енергийната сигурност на страната. Тогава в публичното пространство се появиха и най-драматичните предупреждения, че предстоящата зима може да бъде изпитание не само за икономиката, но и за отоплението и нормалния живот на хората.
През зимата на 2023/2024 г., по време на управлението на кабинета „Денков“, темата отново беше актуализирана, макар и в по-умерена форма. Предупрежденията се свързваха основно с дебатите около дерогацията за руския петрол и евентуалното влияние върху цените на горивата. В края на ноември фокусът се измести и към тежките снеговалежи, които оставиха без електрозахранване множество населени места в страната.
През последните две години, включително при служебните кабинети на Димитър Главчев и последвалите правителства, понятието „тежка зима“ все по-често започна да се използва във връзка с финансовото състояние на държавата. Вместо върху недостиг на газ или енергийни ресурси, предупрежденията се концентрираха върху бюджетните дефицити, необходимостта от ограничаване на разходите, евентуалното замразяване на доходи и риска от нови данъчни тежести.
Така през годините изразът постепенно промени съдържанието си, но остана неизменен елемент от политическата реторика. Различаваха се причините – пандемия, инфлация, енергийна несигурност, бюджетни проблеми или природни бедствия, но посланието оставаше сходно – предупреждение за предстоящ труден период.
Равносметката показва, че за последните шест години България премина през управлението на повече от десет кабинета, но изразът „тежка зима“ остана постоянен елемент в публичните изявления на властта. Независимо кой е управлявал, предупреждението често е изпълнявало двойна функция – от една страна като сигнал за потенциални рискове, а от друга като инструмент за подготовка на обществото за възможни трудности и непопулярни решения.