Проектобюджетът за 2027 г., представен от правителството, предизвика остра реакция от страна на опозиционните сили, които поставиха под съмнение както заложените икономически прогнози, така и способността на финансовата рамка да гарантира устойчив растеж и стабилност на публичните финанси.
Представители на „Продължаваме промяната“ определиха представените параметри като „бюджет на бедността и рецесията“, като изразиха притеснения, че увеличението на доходите и пенсиите изостава спрямо ръста на разходите за живот. Според тях ръстът на пенсиите няма да компенсира увеличението на линията на бедност, което може да постави значителен брой възрастни хора под прага на бедност.
От формацията обърнаха внимание и на проблемите пред бизнеса, свързани с високите цени на електроенергията, поскъпването на природния газ и горивата, както и липсата на предвидени антикризисни мерки. Според тях съкращаването на капиталовата програма ще ограничи възможностите за икономически растеж и ще намали инвестиционния ресурс в икономиката.
По думите им при отсъствието на стимули за бизнеса, ограничените инвестиции и по-слабия ръст на доходите съществува реален риск българската икономика да навлезе в период на рецесия още през следващата година. Те прогнозираха трудни времена за индустрията и предупредиха, че липсата на активна подкрепа от държавата може да задълбочи негативните икономически тенденции.
Междувременно от „Демократична България“ също отправиха сериозни критики към финансовата рамка. Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев заяви, че представеният бюджет не отразява реалното състояние на публичните финанси и определи проекта като „бюджет на страшното свличане“.
Според Мирчев вместо обещавания икономически подем държавата е изправена пред перспектива за по-висок дефицит, нов значителен държавен дълг и отслабване на икономическия растеж. Той предупреди, че финансовата политика на кабинета може да доведе до засилване на задлъжняването и задълбочаване на бюджетните дисбаланси.
Депутатът Мартин Димитров определи документа като „бюджет на много тежка зима“, като посочи, че гражданите са очаквали подобрение на жизнения стандарт, а според него са изправени пред риск от ускоряване на инфлацията и поскъпване на живота. По думите му липсват достатъчно мерки за ограничаване на разходите и за подобряване на благосъстоянието.
Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов заяви, че част от предложенията на опозицията за намаляване на бюджетния дефицит са били възприети от управляващите, но според него тяхното изпълнение остава неефективно. Той обяви, че парламентарната група ще внесе отново свои предложения за ограничаване на публичните разходи.
В отделна позиция от ГЕРБ също разкритикуваха представените параметри на бюджета. От партията отбелязаха, че въпреки липсата на официално публикуван проект вече са били представени данни за инфлация над 4%, нов държавен дълг от 8,6 млрд. евро, увеличение на максималния осигурителен доход и допълнителни данъчни тежести.
От ГЕРБ заявиха, че според тях основният инструмент за увеличаване на бюджетните приходи ще бъде инфлацията. Според партията високите цени на електроенергията продължават да създават затруднения за бизнеса, а поскъпването на горивата вече оказва влияние върху цените на хранителните продукти.
От формацията поставиха и въпрос дали правителството ще успее да гарантира, че през следващите години няма да се стигне до повишаване на данъчната тежест. Според тях бизнесът и домакинствата имат нужда от повече предвидимост и яснота относно бъдещата финансова политика на държавата.
Опозиционните партии обявиха, че ще направят подробен анализ на законопроекта и средносрочната бюджетна прогноза след публикуването на всички разчети, като очакват дебатът по Бюджет 2027 да продължи с пълна сила както в парламента, така и в обществото.
След представянето на параметрите на проектобюджета в УНСС критики отправиха и представители на ДПС.
Заместник-председателят на парламентарната група Станислав Анастасов заяви, че представянето на финансовата рамка поражда сериозни въпроси както по отношение на съдържанието, така и по отношение на институционалния подход. Според него България е парламентарна република и подобни ключови документи трябва да бъдат представяни с необходимото уважение към институциите.
Анастасов използва метафората на премиера за „камион без спирачки“, като заяви, че именно така изглежда предложеният бюджет. По думите му в представянето са били заложени амбициозни идеи за космическа индустрия, изкуствен интелект и индустриални гигапроекти, но според него гражданите се интересуват преди всичко от това как ще посрещнат ежедневните си разходи и растящите сметки.
„Докато управлението се е устремило към космоса, българските граждани са здраво притиснати към Земята, да не кажа смачкани от растящите цени“, коментира Анастасов.
От ДПС отправиха и две препоръки към управляващите. Според Анастасов правителството не бива да допуска разминавания в комуникацията си с Европейската комисия, като предупреди, че подобни практики са създавали сериозни проблеми на други държави в миналото. Той подчерта също, че социалните и икономическите затруднения на гражданите не могат да бъдат компенсирани чрез административен натиск и репресивни мерки.
Критична позиция изрази и народният представител Айтен Сабри, който определи предложения финансов план като „бюджет на социалния мираж и на фискалната безотговорност“.
Според него реалната покупателна способност на населението продължава да намалява, докато в бюджета липсват ефективни механизми за ограничаване на инфлацията и защита на бизнеса. По думите му предвидените увеличения за социално уязвимите групи няма да бъдат достатъчни, за да компенсират поскъпването на живота и да помогнат на хората през предстоящите зимни месеци.
„Чухме много обещания, но отговорността на правителството е да гарантира, че хората действително ще усетят подобрение в живота си“, заяви Сабри.
Остро несъгласие с финансовата рамка заявиха и от партия „Възраждане“. Депутатът Цончо Ганев обяви, че парламентарната група няма да подкрепи проектобюджета, тъй като според партията документът продължава политиките на предходните управления без да предлага решения на основните икономически проблеми.
Според Ганев бюджетът не съдържа достатъчно инструменти за овладяване на инфлацията и поскъпването на живота, както и реална подкрепа за малкия и средния бизнес. По думите му предвиденото увеличение на възнагражденията в държавния сектор с 5% изостава значително от инфлационните процеси и няма да доведе до реално подобрение на доходите.
Сред основните му критики беше и предвиденото увеличение на държавния дълг. Според него през следващата година се планира поемането на нови заеми за близо 13 млрд. евро, а общият размер на държавния дълг може да достигне 47,1 млрд. евро, което се равнява на приблизително една трета от брутния вътрешен продукт.
Ганев посочи още, че планираното повишение на данъчните оценки на недвижимите имоти би могло да доведе до допълнителна данъчна тежест за собствениците и до бъдещо увеличение на местните данъци.