Неформалното образование по биология дава възможност на учениците не просто да усвояват учебно съдържание, а да използват знанията си в реални житейски ситуации, да развиват критично мислене и да изграждат умения за анализ и аргументация. Това е основният акцент в дисертационния труд на доц. д-р Иса Хаджиали от село Брезница на тема „Рефлексивно базиран модел на неформално образование по биология (прогимназиален образователен етап)“, разработен за придобиване на научната степен „доктор на науките“.
Проучването е насочено към възможностите за развитие на природонаучната грамотност при ученици на възраст между 13 и 14 години чрез участие в летни академии по биология и разнообразни практически дейности извън традиционната училищна среда.
Според доц. Хаджиали обучението по биология не бива да се свежда единствено до запаметяване на факти и термини.
„Изучаването на биология не трябва да се ограничава единствено до усвояването на твърди фактологични знания. Много по-важно е учениците да се научат да ги прилагат в реални житейски ситуации, да анализират информация, да формулират аргументирани заключения и да осмислят собствения си процес на учене“, подчертава той.
Разработеният от него модел разглежда природонаучната грамотност като съчетание от четири взаимосвързани измерения – когнитивно-епистемно, функционално, социално и рефлексивно. Специално внимание е отделено на способността на учениците да разбират как са усвоили знанията си и по какъв начин могат да ги прилагат в практиката.
„Доброто образование не се измерва само с това колко знания притежава ученикът, а и с умението му да ги използва, да мисли критично и да учи осъзнато“, посочва изследователят.
По думите му неформалното образование представлява организиран образователен процес извън рамките на класната стая, при който знанията и уменията се изграждат чрез активно участие, експерименти, наблюдения и практически дейности. То не замества училищното обучение, а го допълва и обогатява.
Като примери за подобни занимания доц. Хаджиали посочва изследване на растителното разнообразие в природна среда, наблюдение на насекоми, анализ на качеството на водите, създаване на хербарии и участие в екологични инициативи.
„Те не са просто слушатели, а изследователи – наблюдават, сравняват, формулират хипотези, събират информация и формулират изводи“, обяснява той.
Според него непосредственият досег с природата помага на учениците по-лесно да свързват наученото в училище с ежедневния си опит. Практическите дейности развиват любознателност, аналитично мислене и умения за работа с данни, като същевременно изграждат по-силна емоционална връзка с природата и отговорно отношение към нейното опазване.
Особено важна роля в този процес имат учителите и родителите. Учителите могат да насърчават изследователския подход чрез проекти, експерименти и посещения на природни и научни обекти, а родителите могат да подпомагат любопитството на децата чрез наблюдения и занимания сред природата.
„Не е необходимо възрастните да знаят отговорите на всички въпроси. Понякога е достатъчно да кажат: „Нека да проверим заедно“. Именно така децата разбират, че науката не е просто съвкупност от факти в учебника, а непрекъснат процес на задаване на въпроси, търсене на доказателства и откриване на нови знания“, отбелязва Хаджиали.
Резултатите от проведения педагогически експеримент показват, че учениците, участвали в програмите за неформално образование, постигат по-добри резултати в сравнение с връстниците си, обучавани единствено по традиционния модел. По-високи постижения са отчетени както при изучаването на темите за биосферата, така и при знанията за човешкия организъм.
Според изследователя практическата насоченост на обучението, състезателният елемент и работата в екип оказват силно мотивиращо влияние върху учениците, докато липсата на ясно поставени цели често води до по-ниска ангажираност.
Доц. Хаджиали е убеден, че неформалното образование има сериозен потенциал и в по-малките населени места. Според него общините Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча разполагат с отлични природни дадености за подобни инициативи благодарение на богатите горски и планински екосистеми, реките, водоемите и защитените територии.
Той подчертава, че за провеждането на такива образователни програми не са необходими задължително големи финансови ресурси.
„За реализирането на подобни инициативи не са необходими непременно големи финансови средства или специализирана материална база. На първо място са необходими мотивирани учители, добра организация и желание за партньорство“, смята ученият.
Сред потенциалните партньори на училищата той посочва общините, читалищата, природозащитните организации, музеите и други образователни институции.
В заключение доц. д-р Иса Хаджиали подчертава, че регионът на Гоце Делчев има значимо място в българската академична традиция и припомня приноса на учени и преподаватели като проф. Емил Мингов, проф. Георги Бакалов и проф. Георги Ангушев.
„Нека не учим децата само да знаят повече, а да умеят да разбират света около тях, да го изследват и да го променят към по-добро“, е посланието на доц. д-р Иса Хаджиали.