На 1 януари се почита големият светец на християнството Св. Василий Велики – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката. Василий е роден през 330 г. в Кесария, Кападокия, в знатно семейство.
Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий бил невероятно умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие. На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария.
Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата. За неговата смърт е запазен следният разказ. Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти.
Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден. Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи на св. Василий не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф.
Същия ден вечерта на 1 януари 379 г. той умрял на 50 години. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.
Този празник се отличава с богата обредност. Това е деня на зимното слънце стоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Обичаите, които се изпълняват на този ден са: обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване.
Вечерята срещу Нова Година е втората Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На трапезата има пита, свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки и оше топла се слага на масата. След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче: по реда на възрастта им. Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалата част от баницата се пази „за Богородица“. Момите и ергените запазват първия залък от парчето си и го слагат под възглавницата си, като вярват, че който сънуват през нощта, за него ще се омъжат (оженят).
Свинската глава е второто ястие тази вечер. На Васильовден е единствения случай когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: „Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр.“ Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно през новата година.
Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои села от кромида, който е каден, се нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от предишната коледна вечеря се за запазват.
Денят е наречен от българите „Сурваки“ или „Сурва“ по названието на едноименния обичай – сурвакането, символизиращ преминаването в Новата година и загърбването на старата. По традиция се смята, че „потупването с дрянова пръчка“ (сурвачка) по гърба носи здраве и щастие. Клонки се отсичат от бащата (мъжете в семейството), а жените изплитат от клонките им венчета, накичват ги с червени вълнени конци или с пуканки и сушени плодове. На сурвачката се завързва и сребърна пара. Сутринта на Нова година децата сурвакат цялото домочадие и животните.
Старите българи вярват, че удрянето с дрянова пръчка по гърба носи здраве и щастие. Малките сурвакарчета се събират на групи и обикалят цялото село. Домакините ги даряват с кравайчета, наденици, ошав и дребни пари. След като обиколят роднинските и съседските къщи, децата хвърлят сурвачките в реката, за да тече животът като по вода. /calendar.dir.bg/
