„Проверете досиетата на наркоманите. Повечето от тях са осъждани за дребни кражби. Мен ме върнаха от комуна в Испания, за да излежа 4-месечна присъда за кражба на рибарски ботуши и въдица?! Това е най-голямата ми болка – държавата ме принуди да прекъсна лечението си и ме върна отново при изкушението”. Думите са на 30-годишния Благой Ангелов от Благоевград, който от 4 години и половина е обърнал гръб на дрогата.
Здравей, Благой, кога беше първият ти допир с наркотиците?
Бях на 17 години. Тогава излизаше „на мода” дрогата. Събрах се с хора, които вече бяха пробвали, други бяха пристрастени. И за да не остана по-назад, и аз пробвах. Спомням си, че след като взех първия път, си казах, че това не е за мен и една седмица не повторих. Но, като слушах как приятелите ми повтаряха, че като вземат се чувстват добре, хубаво им е, реших да повторя и така започнах редовно да се друсам.
Някога мислил ли си да се откажеш?
Да, но не успявах. Няколко месеца след като започнах, с няколко момчета отидохме в една вила. Там се случи нещо много лошо. Един от моите приятели взе свръх доза. Започна да получава конвулсии. Ние тогава, всички на по 17-18 години, никога не бяхме виждали подобно нещо и не знаехме как да му помогнем… И той умря. След този инцидент реших, че трябва да се отделя от тази среда и отидох в София при познати. Но не защото се изплаших от смъртта. Постоях в столицата, но желанието ми за дрога надделя и се прибрах в Благоевград. Скоро след това влязох в казармата. По-това време беше трудно да се снабдиш с дрога вътре. За да изляза навън, накарах няколко момчета да ми счупят ръката. След като излязох от казармата реших отново да отида в София. Там мой братовчед ми намери работа. Само седмица след като пристигнах, намерих други „приятели”, с които да се дрогирам. Работех в една газстанция. Събирах парите. Започнах всеки ден да крада по малко. Два месеца шефката не разбра, но един ден се усети и ме уволни. Братовчед ми знаеше в какво положение съм и без дума ме качи в колата и ме върна в Благоевград. Тук продължавах да крада. Така дойде и първата присъда – за кражба на алуминиева дограма. Прекарах две години в Бобовдолския затвор. За кратко спрях да взимам. За добро поведение ме преместиха в затвор тип общежитие. Но заради облекчения режим започнах отново да се снабдявам с дрога и пак почнах. След като излязох от затвора, нещата станаха дори по-зле.
Как реагираха родителите на твоето поведение? На наркотиците, кражбите?
Зле! Малко след като излязох от затвора, баща ми ме изгони от вкъщи. Спях по мазета, тавани, на открито. Но това по никакъв начин не ме спря. Продължих да употребявам наркотици, не спрях и да крада.
Все пак, майка ти и баща ти не се ли опитаха да ти помогнат?
Майка ми беше разбрала за комуната в Испания. Разучила, че много ходят там да се лекуват. Постоянно ми повтаряше, че трябва да пробвам и аз, че нищо няма да загубя, ако отида. Аз в началото се дърпах, но после склоних и реших да замина. Първите дни бях на крачка да си тръгна, но се стегнах и останах. Бързо получих доверието на всички там. Работех, помагах, бях един от малкото, които получават възможността да отидат на море. В същото време обаче, в България имах дело за кражба на рибарски ботуши и въдица. То стартира малко преди замина. Тогава моят адвокат ме посъветва да замина, аз дори вече си бях купил билет. Бях осъден на 4 месеца лишаване от свобода, което налага екстрадиция, за да излежа присъдата си.
Ти спомена, че най-много те обижда отношението на държавата. Заради това, че не някой друг, а държавата те е върнала при наркотиците. Заради едни откраднати ботуши ли?
Да! След като стана ясно, че трябва да ме върнат в България, за да излежа четирите месеца, от Испания разбрах, че в Благоевград е имало протест във връзка с това. Преди да ме върнат, можеха да попитат хората от комуната как се справя този човек. Продължава ли да употребява, краде ли? Изобщо да помислят, кое ще е по-доброто – да отида в затвора, където отново ще съм близо до наркотиците, или да се вземе някакво алтернативно решение, примерно да остана не четири, а осем месеца в комуната, без да имам правото да напускам. Ако бях същият човек, можех да избягам, да не ме намерят и нямаше да ме вкарат в затвора. Но вече не бях това, което бях преди години.
Когато влезе в затвора как устоя на изкушението?
Много трудно. Ето пак държавата какво направи! Можеха да ме сложат някъде, където няма толкова много зависими. В съседната килия беше дилърът ми, от когото си купувах дрога преди време. Те сякаш насила ме бутаха да започна пак. Но удържах и съм много щастлив от това!
Сега с какво се занимаваш? Работиш ли? Мислиш ли да се върнеш в Испания?
Подадох десетки молби за работа, но когато разберат, че съм бивш наркоман, никой не иска да ме наеме. Един приятел ми направи голяма услуга и ме нае да работя с него в строителството. Но заради снега, сега не работим. Не че парите, които изкарвам са малко, но според мен не са достатъчни. Затова наистина обмислям варианта да отида в чужбина. Може би отново в Испания. Въпреки всичко съм доволен от себе си. За тази година и един месец, през която съм в България успях да изкарам шофьорска книжка, купих си кола. Опитвам се да водя нормален начин на живот.
