Президентът Илияна Йотова заяви, че до края на годината не могат да се правят големи претенции към държавния бюджет, тъй като с него се покриват „натрупани стари сметки“. По думите ѝ страната години наред е функционирала „с бюджет на лизинг“, а сега е дошъл моментът да се плащат вноските. Йотова подчерта, че тази ситуация се дължи в голяма степен на бившия финансов министър Асен Василев. Коментарът беше направен в предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия.

„Как може да не се плащат изработени проекти? Как може да не се плаща на общините толкова дълго време? И всичко това, за да имаме 3-процентовия дефицит за приемане в еврозоната. Как така се оказа, че при ново правителство на месец живот България е в свръхдефицит“, заяви държавният глава.

Йотова определи като „лъжа“ твърденията, че правителството е забравило проекта за детска болница. Тя посочи, че десет години след началото му страната разполага единствено с „3D презентация и проект, който се обжалва“, а до края на годината не може да започне реално изпълнение. Президентът добави, че премиерът Румен Радев я е уверил, че през следващата година детската болница ще бъде сред най-важните национални приоритети.

В президентската институция са постъпили 25 становища за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване, като в нито едно от тях не е отправен призив за вето. Йотова уточни, че ги е одобрила. Правният екип на администрацията предстои да анализира подробно текстовете на държавния бюджет, становищата и петицията за вето, организирана от партия „Продължаваме промяната“. „Разгърнатото ни становище по бюджета ще бъде качено на сайта на президентството“, заяви тя.

Президентът коментира и визията си за развитието на страната, като подчерта, че работи за „България на образованите млади хора, България на високите технологии“. Според нея страната разполага с подготвени кадри, напредничави хора и таланти, но ѝ липсват „по-голяма амбиция и повече самочувствие“.

На въпрос дали премиерът и президентът говорят „в един глас“, Йотова отговори, че всеки има своя глас, но двамата вървят в посоката, която мнозинството от българите желае – сила, влияние и просперитет на България. Тя подчерта, че говори в един глас с премиера по теми като външната политика, членството в ЕС и НАТО, съхраняването на идентичността и връщането на държавността. Йотова заяви, че целта ѝ е да надгради постигнатото заедно с Румен Радев през последните девет години.

Президентът беше категорична, че е необходимо да се възстанови коректният тон между институциите и гражданите. Според нея спорът и дискусиите са важни, но трябва да се намери баланс между институциите, политиците и обществото, който да бъде основа за успеха на България и защитата на националните интереси.

Йотова заяви, че ще защитава независимостта на президентската институция, която според нея трябва да бъде място за разговор и консенсус, където се чува гласът на всеки българин, независимо дали живее в страната или в чужбина. Тя припомни, че президентската институция е била „безпардонно използвана за политическо влияние“ от предишни управляващи, включително при промените в Конституцията и нахлуването в сградата през 2020 г.

Йотова коментира и ролята на България в международната среда, като заяви, че страната трябва да отстоява позициите си в ЕС и да бъде лидер в региона. Тя подчерта, че България вече изразява и защитава своето мнение пред европейските партньори, което според нея е част от европейската политика.

Относно въпроса за разполагането на американски самолети-цистерни на авиобаза „Безмер“, президентът заяви, че България не участва в конфликта в Близкия изток и не предоставя въздушното си пространство на чужда сила. Тя посочи, че правителството е постъпило честно, като е внесло въпроса в Народното събрание, където всяка парламентарна група е могла да изрази позиция. Йотова поздрави участвалите в гласуването и критикува тези, които не са участвали.

Президентът заяви, че ще свика Консултативен съвет за национална сигурност, ако конфликтът в Близкия изток се разшири и представлява непосредствена опасност за България. Тя обяви намерение да свика КСНС и за нова стратегия за национална сигурност, като определи съвета като „място за консенсус и хоризонт“.

Йотова коментира и войната в Украйна, като отбеляза липсата на консолидирана европейска позиция за нейния край. Според нея България трябва да инициира разговори с конкретни предложения в рамките на ЕС и НАТО. Тя определи „Коалицията на желаещите“ като структура без реализъм и резултати, която е преминала от подготовка за мир към разговори за оръжие и доставки. Президентът добави, че досега не е била ясна формата на участие на България в коалицията.

Във връзка с подкрепената от България Киевска декларация на срещата Украйна – Югоизточна Европа Йотова заяви, че е липсвала координация между външния министър и премиера.