Министерският съвет прие промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се въвеждат изискванията на европейската директива за стратегическите дела срещу публичното участие, известни като SLAPP производства. Според министъра на правосъдието Николай Найденов, „законопроектът е резултат от последователна работа на Министерството на правосъдието и се радвам, че днес отчитаме този резултат“, като той подчерта, че злоупотребата с подобни дела се разраства и се превръща в средство за намеса и възпиране на обществения дебат. Найденов посочи, че подобни искове често са насочени срещу журналисти, правозащитници и други лица, ангажирани с теми от значим обществен интерес.

Министърът заяви, че специалните правила в закона имат за цел да защитят активното участие на гражданите в обществения дебат, така че те да не бъдат сплашвани чрез завеждане на явно неоснователни искове. Той подчерта, че предвидените механизми гарантират свободата на изразяване по обществено значими въпроси и осигуряват баланс между защитата на действително накърнени права и предотвратяването на злоупотреби със съдебния процес.

С промените се създава нова глава в ГПК – „Защита срещу искове, свързани с публичното участие на ответника“. Предвижда се съдът да може да прекратява производството на ранен етап, когато установи, че искът е явно неоснователен и е предявен заради публичната активност на ответника – например изразено мнение, журналистическо разследване или публично становище по въпрос от обществен интерес. Законът допуска професионални и синдикални организации, в които ответникът членува, да представят доказателства в негова полза, независимо че не са страна по делото.

Една от ключовите промени е свързана с обезпечението на иска. Вече няма да се допуска запориране на сметки само защото икономически по-силната страна е подала иск. Обезпечението ще бъде възможно единствено при наличие на изключително сериозни доказателства. Найденов отбеляза, че именно обезпечителните мерки често затрудняват дейността на ответника, влияят върху неговото икономическо състояние и могат да доведат до неформален натиск върху правото му на свободно изразяване. В окончателното решение съдът ще посочва изрично, ако искът е бил предявен заради общественото участие на ответника.

Министърът подчерта, че „с този законопроект въвеждаме изискванията на европейската директива, която вече следваше да бъде транспонирана в българското законодателство“, като допълни, че обхватът на защитата се разширява и за националните производства, а не само за дела с трансграничен елемент.

Найденов заяви, че промените отговарят на очакванията на обществото и журналистическата общност за по-ефективна защита на свободата на словото, обмена на идеи и мнения като основна гаранция за демократичното общество. Той изрази надежда, че новите правила ще доведат до значително намаляване на подобни дела, което ще облекчи и работата на съдебната система. Министърът очаква законопроектът да получи необходимата подкрепа в Народното събрание.