Военната ескалация в Черно море застрашава живота на хората, нанася икономически щети на България и увеличава риска от екологична катастрофа. За това предупреждават от „Грийнпийс“ – България, откъдето отправят три основни искания към българските институции – ясен отговор на заплахите за сигурността, план за действие при екологични инциденти и преосмисляне на енергийната политика на страната.
Според организацията атаките срещу гражданското корабоплаване, насочени предимно към плавателни съдове за превоз на украинско зърно, застрашават и международната продоволствена сигурност. Към 26 октомври атакуваните кораби са осем, а жертвите и безследно изчезналите са повече от 30 души, посочват от „Грийнпийс“.
От организацията свързват ескалацията с действията на Руската федерация във войната срещу Украйна и предупреждават, че атаките с дронове срещу граждански кораби разширяват заплахата към българските и румънските брегове.
От „Грийнпийс“ настояват българското правителство да даде ясен сигнал, че разбира причините за ескалацията и разполага с работещи решения за гарантиране на сигурността.
Според организацията не бива военната агресия в близост до българското крайбрежие да се превръща в нещо обичайно, а нападенията срещу цивилни кораби и жертвите да бъдат нормализирани чрез мълчание и общи изявления.
От „Грийнпийс“ предупреждават, че опитите за угодничене пред Кремъл няма да направят гражданското корабоплаване по-безопасно и няма да предпазят Черно море от екологична катастрофа. По думите им подобен подход може да подкопае доверието на партньорите и съседните държави и да затрудни съвместните действия в момент на повишен риск.
Втората основна тема в призива е опасността от екологична катастрофа, свързана с добива и транспорта на горива, както и с уязвимостта на енергийната инфраструктура.
Като примери за потенциалните рискове организацията посочва взривяването на руски дрон в близост до газовата платформа на проекта Neptun Deep в румънската икономическа зона на Черно море през август, потъването на кораба Royad Mammadov след атака с руски дрон в опасна близост до платформата и последвалите атаки срещу кораби, превозващи химически товари, в румънски води.
Според „Грийнпийс“ пожар, разлив или изпускане на опасни химически вещества при повреждане на подобна инфраструктура може да доведе до тежки последици за Черно море, което е изолиран и уязвим воден басейн.
Затова от организацията настояват за анализ на риска и ясни процедури за действие при сериозен инцидент, разработени с участието на експерти и съгласувани със съседните държави. Правителството трябва да покаже, че е подготвено да организира бързи и координирани действия за ограничаване на евентуалните щети, посочват от „Грийнпийс“.
Третото искане е свързано с промяна на българската енергийна политика – от централизация и зависимост от изкопаеми горива към децентрализация и по-голяма енергийна независимост.
От организацията смятат, че България трябва да ускори декарбонизацията и да насочи усилията си към енергийна ефективност и мрежа от по-малки, независими източници на възобновяема енергия. Като възможности са посочени вятърната, слънчевата и геотермалната енергия, както и модернизирането на централното отопление и постепенното извеждане на газа от енергийния модел.
Според „Грийнпийс“ енергийната трансформация вече носи икономически ползи за домакинствата в Европейския съюз. От организацията посочват, че през 2026 г. почти половината от произведената електроенергия в ЕС е от възобновяеми източници, които само през първото полугодие са спестили 29 млрд. евро на европейците, компенсирайки на практика допълнителните разходи от резките скокове в цените на газа.
Наред с това организацията призовава за мерки, които да улеснят гражданите да произвеждат собствена енергия от възобновяеми източници, включително чрез облекчаване на процедурите за създаване на енергийни кооперативи.
Според „Грийнпийс“ подобен подход би допринесъл за по-голяма енергийна независимост и по-достъпни цени на енергията за българските граждани.