Лицата на протеста: Савина Топурска
Научих се какво значи думата „политика“, когато бях на 20 години. Две години след като вече бях напуснала България, бях във Франция. Моят преподавател по документална фотография ме попита „Савина, знаеш ли нещо за хората в България, които са се самозапалили?“…
Така започна разказът на благоевградчанката Савина Топурска от града под Рила до Париж и обратно в името на протестите и промяната.
За 17-и път тя присъства на мирните протестни действия и шествия в областния град, питайки къде са хората и вярвайки, че масата, движеща се всеки ден по центъра на града с трибагреници, ще привлече повече будни последователи.
Историята на Савина продължава с това, че отговорила несигурно на преподавателя си, че е чувала за такива хора, а преподавателят ѝ Филип Базан поскал да дойде в страната ни със съпругата си Кристян Волер (политически философ), за да направят проучване на „този процес“.
Савина се заема със списъка на самозапалилите се и карта къде са родени и дали са оцелели. Студентката започва да чете повече за политическата история на България.
Трябваше да науча какво значат думите „диктатура“, „концлагер“…
Савина показа днес пред хората лика на чешкия студент Ян Палах, самозапалил се през 1969 г. и който с подвига си начева протестите в света.
„В България от 2013 година досега са се самозапалили 33-ма души, първият от които е Траян Маричков – самозапалил се 2013 г. във Велико Търново, на бул. „България“. Вечерта преди самозапалването приятелката му е заставена от Траян да повтаря стихотворението „Юноша“ на Смирненски.“
Разказа Савина пред протестиращите, които заедно с полицаите положиха колене на земята и свалиха шапки в памет на всички избрали саможертвата – независимо дали е счетена за психично разстройство или подвиг, продължава:
Следващият е Пламен Горанов – фотограф и алпинист…
Савина и френският преподавател са провели 55 интервюта за 33-те случая от 2013 г. до 2015 г. в 35 населени места за 10 дни. А по-късно се оказало, че България е страната с най-много самозапалвания, но никъде не са регистрирани, въпреки че през цялата 2014 години, докато тече проучването на френско-българската група, има още случаи на самозапалване.
Савина обикаля буквално страната – от Северна България през Черноморието до Гоце Делчев.
Хората са избрали да направят този акт или на ключови места като институции и булеварди, така и на силно интимни като домовете им или дворовете на къщите си.
При хората актът не бе чисто политически, а по-скоро от отчаяние, уточни Савина.
Оцелелите от тези 33-ма души са 17, които са с тежки здравословни последици.
Имахме повече връзка с техните близки и роднини, които ни разказваха какво ги е подтикнало. Например жена от село Плоски се е самозапалила във ваната си след като не могла да облекчи физическите си болки с лекарства. В Северна България мъж се бе самозапалил на стадиона в село, изграден по европейски проект, а в самото село няма млади хора, които да го използват.
Защо хората се самозапалват?
Все още нямаме обяснение защо хората избират този метод за мъчителна смърт, по-скоро се основава на базата на културата и вярванията.
Каква бе констатацията на вашия преподавател?
Те очакваха, че всички причини за самозапалвания са политически, а те се оказаха разнородни. Целта им бе да направят книга след изследването, но никой не се съгласи да я публикува.
Мислите ли, че частният случай опира до политическите интереси?
Когато търсех отговори на въпроса „защо“, съпругата на преподавателя ми отговори: „Савина, всичко в живота е политика, и на най-малкия случай!“. Не бях съгласна, но след години осъзнах, че е така.
Във всеки протест има символика – в София, в Благоевград… тази символика разчитана ли е от политиците?
Въпреки твърденията, че протестите са агресивни, аз съм видяла протести във Франция и нашите спрямо тях са „здраве му кажи“. Ако само обаче стоим и си говорим, кой ще ни чуе?!
Защо участвате в протести – било в Париж, било в Багоевград?
Питала съм се защо протестирам във Франция – нямам гражданство, нямам право да гласуван освен на местни избори, не съм сигурна дали ще остана да живея там. Същото се питам и за България – не живея тук, не плащам данъци, не се самоосигурявам тук. Отговорът е един и за двата случая – независимо къде съм, аз участвам в живота на града, независимо къде съм, трябва да участвам за по-добър живот!
Целта оправдава ли средствата?
Виждаме как всеки ден се събираме толкова хора, които без да се познаваме вървим заедно по площада, аз се запознах с много върнали се от чужбина, които изразяват недоволството си. Къде са хората обаче които живеят тук, на които децата им учат в града? Как ние, които идват от чужбина, ще решим техните проблеми?!
С тези думи завърши разговорът със Савина, която утре ще е отново пред сградата на Община Благоевград, вървейки към Съдебната палата и завършвайки пред Областната управа. Тя е едно от лицата на протеста – завърнали се от чужбина и носейки не само знамето на България, но и това на Европейския съюз, вярвайки в първоначалната идея за обединеност и демокрация, свобода и добър живот.
Списъкът със самозапалилите се тази вечер „почива“ пред сградата, в която се помещава офиса на ГЕРБ-Благоевград. Списъкът е дълъг и има тъжни снимки на лицата на хората, част от които вече 7 години живеят друг живот, белязан и осакатен – от индивидуално действие, нежелано да се случи в други условия, в друга страна, където под небето от коприна има майка, а не мащеха.
ОЩЕ СНИМКИ ОТ ПРОТЕСТА ВИЖТЕ ТУК: https://www.facebook.com/media/set/?vanity=INFOMREJA&set=a.3802360169790511
