Страната ни получава положителна оценка от ЕЦБ
Днес Европейската комисия заключи, че България е готова да приеме еврото, считано от 1 януари 2026 г. — ключов етап, който ще я превърне в двадесет и първата държава членка, присъединила се към еврозоната. Тази оценка е изложена в Доклада за конвергенцията за 2025 г., изготвен по искане на българските власти, и бележи решаваща и историческа стъпка по пътя на България към приемане на еврото.
В доклада се констатира, че България изпълнява четирите номинални критерия за конвергенция, които имат за цел да гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че нейната икономика е достатъчно подготвена за това. Законодателството на държавата членка също така се счита за съвместимо с изискванията на Договора и устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). В оценката на Комисията се разглеждат и допълнителни фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенцията, включително промените в платежния баланс и интеграционните процеси на пазара на стоки, финансовия пазар и пазара на труда.
Тази оценка се допълва от публикувания също днес доклад на ЕЦБ за конвергенцията.
В резултат на тази оценка Комисията прие и предложения за решение на Съвета и за регламент на Съвета относно въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г. Съветът на ЕС ще вземе окончателните решения относно приемането на еврото от България след обсъждания в Еврогрупата и Европейския съвет и след като Европейският парламент и ЕЦБ дадат становищата си.
Докладът за конвергенцията, изготвен от Европейската комисия, е основа за вземане на решение от Съвета на ЕС за това дали дадена държава членка изпълнява условията да се присъедини към еврозоната.
Докладът на Комисията се публикува успоредно с доклада на ЕЦБ за конвергенцията.
Докладите за конвергенцията се публикуват на всеки две години или в отговор на конкретно искане от държава членка за оценяване на нейната готовност за присъединяване към еврозоната. Комисията получи искането на България за специален доклад за конвергенцията през февруари 2025 г. с цел приемане на еврото през 2026 г.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: “Еврото е ясен символ на европейската сила и единство. Днес България е една стъпка по-близо до приемането му като валута. Благодарение на еврото икономиката на България ще стане по-силна, ще се възползва от повече търговия с партньорите от еврозоната, преки чуждестранни инвестиции, достъп до финансиране, качествени работни места и реални доходи. България ще заеме полагащото ѝ се място в оформянето на решенията в основата на еврозоната. Поздравления, България!”
Валдис Домбровскис, комисар за икономиката и производителността и за изпълнението и опростяването, заяви:
„Като министър-председател на Латвия работих по въвеждането на еврото на фона на финансовата криза. Тогава много гласове поставиха под въпрос това решение. Защо Латвия трябва да се присъедини към еврозона, която беше в смут? Поглеждайки назад, можем да кажем със сигурност, че еврото донесе много ползи на моята страна и значително подобри всекидневието на нейните граждани. Предвид геополитическата ситуация в региона и войната на Русия срещу Украйна, еврото действа като щит не само в Латвия, но и в другите две балтийски държави – Литва и Естония. Спестяванията ни са в безопасност, валутата е стабилна и нашите страни показаха устойчивост на фона на икономически сътресения, които се случваха едно след друго. Нашите икономики и фирми се възползваха от премахването на разходите за обмяна на валута, повишената прозрачност на цените, достъпа до по-евтино финансиране и по-големия интерес от международните инвеститори. Тези фактори, взети заедно, допринесоха за просперитета на хората в балтийските държави.
И това не е само мое мнение – когато хората видят ползите от еврото в ежедневието си, европейската валута става още по-популярна. Например, през януари 2014 г., когато Латвия се присъедини към еврото, само 55% го подкрепяха, докато сега то се радва на огромна подкрепа – 83% от анкетираните през април 2025 г. латвийци изразиха положително мнение за еврото.
Ако преминаването към еврото в България бъде одобрено от страните от еврозоната, ще бъде необходимо усилие на цялата нация. То ще изисква ясна комуникация и силна координация между правителството, частния сектор, банките, гражданското общество и хората. Осигуряването на прозрачност на цените и борбата с неправомерното повишаване на цените ще изискват изключително усилие. Предишните практики и данни от други страни от еврозоната показват, че това е напълно постижимо, а увеличението на цените в резултат на преминаването към еврото преди са били минимални. Присъединяването към еврозоната е най-добрата инвестиция, която България може да направи в своето бъдеще. Страната ще бъде по-силна след преминаването към еврото. И еврото ще продължи да носи ползи десетилетия напред.“
► Ценова стабилност
През април 2025 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията (Хармонизираният индекс на потребителските цени – бел. ред.) в България възлезе на 2,7%, което е малко под референтната стойност от 2,8%. Референтната стойност се основава на трите държави членки с най-добри показатели за ценова стабилност - Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%), като се взема тяхната средна инфлация за последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта.
► Фискалният критерий
От 2012 г. насам България не е била обект на процедура при прекомерен дефицит. Бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ в страната възлиза на 3,0% от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3 на сто. Съотношението на брутния държавен дълг към БВП възлезе на 24,1%, което е доста под референтната стойност от 60%, като през последните 20 години то е значително под 60% от БВП.
► Валутният курс
Българският лев участва във Валутния механизъм II (ERM II) през двегодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През този период левът не отбеляза отклонение от централния курс от 1,95583 лева за евро. България е изпълнила почти всички свои ангажименти след влизането си във ВМ II, но е необходим допълнителен напредък за преодоляване на оставащите пропуски в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Дългосрочните лихвени проценти в България възлизат средно на 3,9% и следователно са под референтната стойност от 5,1% за критерия за конвергенция на лихвените проценти.
► Съвместимостта на националното законодателство
Българското право е съвместимо с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора.
На фона на коментарите, че инфлацията ще започне да расте веднага след като бъдат обявени конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК, експерти коментираха, че досега подобен процес не е наблюдаван и ако се стигне до повишаване на цени в този период, то едва ли тъкмо докладите ще са в основата на тенденцията.
По въпроса за искането за провеждане на референдум евроексперти са категорични, че с влизането в ЕС страната ни вече е поела ангажимент да въведе единната валута, когато покрие съответни финансови критерии. Такъв референдум би бил против правилата на ЕС.
Процесът по присъединяване е дълъг и включва няколко ключови етапа:
1. Въвеждане на валутен борд (1997)
На 1 юли 1997 г. България въвежда валутен борд, фиксирайки лева към германската марка. След въвеждането на еврото през 1999 г., левът автоматично се обвързва с него по курс 1.95583 лева за 1 евро, който остава непроменен и до днес.
2. Присъединяване към ERM II и Банковия съюз (2020)
На 10 юли 2020 г. България се присъединява към Валутния механизъм II (ERM II), известен като „чакалнята“ за еврозоната. Същата година страната става част от Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции, което засилва стабилността на банковия сектор.
3. Национален план за въвеждане на еврото (2021)
На 30 юни 2021 г. Министерският съвет приема Национален план за въвеждане на еврото, който определя стратегическите и оперативни дейности за замяна на лева с еврото. Планът предвижда едномесечен период на двойно обращение на двете валути след въвеждането на еврото.
4. Законодателни промени (2024)
През 2024 г. са приети ключови законодателни промени, включително Закон за въвеждане на еврото и изменения в Закона за Българската народна банка. Тези закони регламентират фиксирания обменен курс, периодите на двойно обозначаване на цените и мерките за защита на потребителите.
5. Конвергентни доклади и отлагане на целевата дата
През юни 2024 г. Европейската централна банка и Европейската комисия ще публикуват конвергентен доклад, в който се отбелязва, че България все още не покрива критерия за ценова стабилност (инфлация). Това води до отлагане на целевата дата за въвеждане на еврото за 1 януари 2026 г.
6. Текущи действия и очаквания
През февруари 2025 г. България официално подава искане за извънреден конвергентен доклад, за да се оцени готовността на страната за приемане на еврото.
Процесът на присъединяване към еврозоната е комплексен и изисква изпълнение на икономически и правни критерии.
