20 години нашият футбол и този на Люксембург вървяха в различни посоки
Българският национален отбор по футбол ще гостува на Люксембург в мач от Лигата на нациите утре, а за съжаление това за нас отдавна не е просто рутинна визита по пътя към по-голямата цел.
Актуалната футболна ситуацията е такава, че това е равностоен сблъсък между два съседа в ранглистата на ФИФА. А още по-притеснително е, че лекият фаворит в утрешния мач - Люксембург, при победа може да ни прати сред "футболните джуджета".
Джуджета, към които на пръв поглед мнозина поставят и съперника ни, но това е доста повърхностен поглед. От вече няколко години статутът на една от най-малките европейски страни изобщо не е такъв, що се отнася до международната футболна сцена.
За да се намираме в ситуацията, в която Люксембург е сочен като лек фаворит в решителен мач срещу България, при всички положения огромна роля има тоталният крах на родния футбол. Но и това, което вършат във Великото херцогство. А то изобщо не е малко.
То заслужава своето внимание, защото с правилна стратегия и много работа дори една страна със скромен като бройка човешки ресурс и никакви футболни традиции вече е по-близко до средноевропейската класа, отколкото до тази на "джуджетата".
А класирането за голям форум не е просто подхвърляне в пространството от президента им (подобно на БФС), а съвсем реална цел, към която се върви стъпка по стъпка.
Футболният ренесанс в страната започва през 2004-а. Година, в която един силен български тим се е класирал на Европейското и във всяко едно отношение сме един от топ 15 отбори на континента. Изобщо български тим, който, макар и далеч от този десет години по-рано, все пак е такъв, с който всеки съперник се съобразява. За разлика от днес.
В същия този момент Люксембург се намира на своето футболно дъно. 195-о място в ранглистата на ФИФА. Това прави националния тим най-слабият в Европа, а зад него се намират само 10 състава в световен мащаб. Отбори като Гуам, Острови Кук, Монсерат, както и Американска Самоа.
А за страна със самочувствието на световен лидер по БВП и все пак западноевропейска нация, развиваща играта организирано от над век, това си е унизителна позиция. А също така, макар и малка държава, близо 600-те хиляди души население са в пъти повече от тези на скромните нации, сред които Люксембург се намира по онова време.
Някъде в онзи период (2005 г.), България прави избор за ръководство на футбола, което днес обвиняваме за 20-годишното пропадане, а в същото време в Люксембург избират за свой футболен шеф Пол Филип - човекът футбол, както го наричат в страната.
Отдаден на играта мъж, който още на 17 заиграва за националния тим, с който има 54 мача. Прави прилична за стандартите на един жител на страната кариера в Белгия, а през 1985-а застава начело на националния тим, който ръководи в продължение на 16 години.
Филип е част от ужасяваща ера за състава, както като играч, така и като треньор. В период от 40 години Люксембург постига само една победа в световна квалификация и печели общо 8 точки за периода. В европейските квалификации победите са три, но общото между всичките тези десетилетия е, че в нито един момент страната не е и близо до мечта за голям форум.
Когато застава начело на местния футбол, вече в ролята си на ръководител през 2004-а, Пол Филип заявява пред местната спортна общественост ясно: Да, страната никога няма да е на нивото на съседите си Германия, Франция и Белгия, но пък и никога не трябва да бъде в ролята на тотален аутсайдер и полупрофесионална банда, която използва квалификациите за футболен туризъм.
Филип залага името си, което в Люксембург означава нещо, а за да не са думите му напразни, той започва да реализира своята дългосрочна стратегия. Важен фактор е, че в неговата идея вярват и вече доста правителства, с финансирането на които се осъществява футболният ренесанс на Великото херцогство. /corner.dir.bg/
