Новите лица имат блестяща визия на бивши бизнесмени
Образът на съвременния политик.
И на национално, и на местно ниво политиците преживяха една трансформация. Вече 60-годишните доайени, част от политическото статукво, не са на мода.
На дневен ред са онези млади мъже и жени, с очила, цветни чорапи и аксесоари. В техните думи няма да срещнете агресия, изтъркани лозунги и предвидимо поведение. Те са онези месии, които идват от някой бизнес парк, екоактивисти по душа, любящи животните, пиещи бадемово мляко, които очертаха едно ново поколение на политик 2021 – 2022.
Новото предстои. Новите лица имат блестяща визия на бивши бизнесмени, завършили европейски университет, които са се завърнали у нас, за да създадат фотоволтаични централи. Родното е любов, но и прагматичност – по-добре да плащаме по-ниски данъци у нас, отколкото да ги даваме в Европа.
Новият политик проповядва сред колегите си от опозицията смиреност. Той провокира към диалог и добър тон. Приканва по няколко пъти като млада даскалица да се говори по-тихо, без обиди. А след това и поздравява, че е бил чут. За всяко „Благодаря“ награждава с похвала.
Новият политик има умерена визия и поведение. Той кима послушно с глава, уважава журналистите, изслушва всички, въпреки че после си прави каквото е решил. Той съчетава бизнес стила с градското неглиже, за да покаже, че вратовръзката отива на кецове. Така е и поведението.
Новият политик е живял, учил и работил задължително в чужбина и привнася като българин от 18 век западното. Той учи на морал, на ценности, как да си хвърляме боклука, да пазим рибата в реката и да не ядем бързи закуски.
Новият политик е опозиция на всичко старо, което руши България, но новият политик има футуристични идеи как да я съхрани.
Той говори няколко езика. Има перфектно бели и прави зъби. Яде безглутенов хляб. Кастрира си кучето.
Новият политик обикаля селата и за първи път от 1979 – когато е роден, вижда откъде идва млякото и как се живее с 200 лв. пенсия. Новият политик е дълбоко учуден и иска да промени това!
А стария политик – негов брат, си носи нафталиновите костюми, поздравява се на „другарю“, знае какво е и в града, и на село. Той знае схемите, говори с акцент и с явен диалект, за него променливото Я не е фактор във филологията. Старият политик е наясно как се правят кампании с политиканстване, обещания, пристискане, купуване, заравяне на трупа и излизане от пепелта. Калта по сакото му не го притеснява… по душата му – също.
Новият политик гали кучето пред Парламента, а старият не го забелязва. Новият политик се бори кучето да е в приют, а старият – обещава приюта. Новият политик осиновява кучето – старият си купува породисто (с пари от субсидията). Новият политик сравнява кучето с народа, а старият – хапе. Новият политик обича кучето, старият балансира. Новият политик иска по-малко бездомни кучета в страната, старият – продава кучета на осиновители в чужбина. Новият политик се бори кучето поне да не остане гладно на улицата, старият подхвърля залък на всяка кампания. Новият политик умее да прави пиар с бели ръкавици. По време на капания се снима с кучето и го използва за лозунгите си, а старият просто разчита на глутницата.
Новият политик има светъл образ. Той прави интелигентни пресконференции, отговоря откровено. Старият си знае работата – свиква платените и обсъжда сам със себе си начертаните точки, понякога се и пита, ядосан, че медиите мълчат. Новият политик свиква срещи, заседания, обсъждания.. говори, говори, говори, говори...
Новият политик използва „апропо“ и други наречия, предлози, съюзи, за да изпъкне с речта си. Старият оправя всичко с един телефонен разговор.
Новият политик се качва на всичко - камиони, трибуни, летящи чинии - Илон Мъск с шкембе чорба от екотелешко.
Новият политик употребява, а старият - отглежда и разпространява. Новият политик е с електорнна цигара, старият се справя по-трудно със смартфоните.
Образът на политика е граден още от Рим, от Египет и Византия. Не всички обаче успяват да приличат на това, което народът иска – а именно – да бъдат и те хора.
