При подготовката за ремонт на класна стая в основното училище в с. Раждавица под черната дъска се появи нещо неочаквано: самата стена е била боядисана и оцветена като черна дъска, върху която с тебешир е изписано: „Поправителен изпит по аритметика за трети клас, септемврийска сесия за учебната 1962/1963 година“.
Отдолу още стоят няколко изпитни задачи: 15-10 =?, 7-3= ?... И под всичко това едно изречение с ясна граматическа задача, но без видима връзка с аритметиката: „Бързият влак мина през тунела“...
Ако учениците, останали на поправителен изпит за тази есен, не са повтаряли някой клас дотогава, те трябва да са били набор 1953, т.е. днес са 62-годишни. Дано са си взели мъчния изпит, милите, и дано последвалите житейски изпити не са им били прекалено трудни и не се е налагало да се справят с тях на поправителен.
Кой знае! Било е преди повече от половин век, в село Раждавица е кипял живот, училището е било пълно с деца, а през юни на жп гарата десетки хора от селото са чакали всеки влак за София, за да подадат през прозореца на пътниците разкошно вешело с череши. Тогавашните деца трябва вече са в пенсия, ако са им стигнали точките, за да я получат...
Какви ли не размисли може да предизвика една такава неочаквана и невинна находка!
Директорът на Художествената галерия Валентин Господинов, който по случайност дойде в училището, е категоричен, че всеки знак от миналото трябва да бъде запазен с най-голямо уважение.
Това е уникално, в никакъв случай не трийте изписаното с тебешира, не заличавайте следата, поставете отгоре новата черна /вече бяла/ дъска внимателно, така че тебеширеният спомен за поправителния изпит по математика да си остане непокътнат, препоръча той на директорката на училището Миглена Чавдарова. Двамата решиха, че ще бъде добре отстрани до новата дъска да бъде поставена в рамка снимка на това, което е под нея.
Кои ли са държали този трогателен изпит? Издържали ли са го? Кой ли е бил учителят, изписал с тебешир задачките? Нищо и никаква на пръв поглед находка, която обаче се оказа един малък и ценен урок. Не по аритметика. А за това, че май след всяко нещо някъде остава макар и малка следичка. И един ден някой може да я открие и да я разчете. Затова е хубаво да са добри следичките, които оставяме, да трогват, да усмихват следващите след нас...
