Надежда Казакова: 11 и 12 май са сакрални дати в календара на Брацигово

„Днес България говори за безсмъртие, за величие и историята оживява...и в нашия град“

Уважаеми българи, уважаеми граждани и гости на Брацигово,

Днес България говори за безсмъртие, за величие и историята оживява...и в нашият град.

11 и 12 май са сакрални дати в календара на Брацигово. В тези дни по неповторим начин са вплетени миналото и настоящето, възрожденският дух,  пословичният героизъм и днешната самоотверженост на брациговци.

Гордеем се, че 146 години носим спомена за достойните дела на нашите предци, защото това, което е сега Брацигово, е съградено с многолетните усилия и саможертва на поколения преди нас.

Брацигово не преживя ужасния край на Батак, не преживя ръкопашната смърт на Перущица…..

„Брацигово падна подир славни битви”…..

Подвигът на предците ни не може да бъде засенчен, защото кладата на Петлешков е хвърлила своите искри дълбоко в душите на признателните поколения.

И сега след толкова години саможертвата на бунтовните романтици от април 1876  година ни кара да благоговеем пред оная чутовна омая, с която те отвориха кървава рана в сърцето на петвековния поробител, презряха дом и невръстни дечица, захвърлиха чуковете и мотиките и прегърнаха тънките пушки и кремъклии пищови.

Пукотът на черешовите топове тогава стресна турските орди и доказа, че брациговци са не само майстори дюлгери, но и герои, себеотрекли се в името на великата идея „Свобода или смърт”

И пламъкът на величавото Априлско въстание опърли небесата на България и дори с реки от кръв не бе угасен. Огънят на този бунт бе поддържан от вековната саможертва на знайни и незнайни българи, с революционната дейност и организаторски талант на бележитите синове на България като Раковски, Левски, Каравелов, Ботев и хиляди други техни съратници. Те пробудиха и утвърдиха националното самосъзнание на народа, въодушевиха го и го вдигнаха на борба. Едно поколение, събрало страданието и мъките на петстотингодишното робство с жаждата за свободен живот, обедини героизма на българите.

Звънът на копривщенските камбани и Кървавото писмо на Каблешков възвестиха началото на битка със съдбоносни последици. В това въстание намери израз всичко най-вдъхновено, на което е способен нашият народ. Десет дни щастие, през които с всяка щастлива сълза бе изкупвана петвековната мъка. След 10 дни в една чудовищна касапница въстанието бе удавено в кръв. В него се прояви в цял ръст стаяваната векове наред българска същност, за да се материализира най-хубавото от идеалите и вярата на народа в мечтата му за свободно бъдеще.

В хода на въстанието от 21 до 26 април жителите на селата Капитан Димитриево, Радилово, Бяга, Козарско, Жребичко и Равногор се преселват в Брацигово.

Сформира се въстаническа армия от 1333 бойци, с 876 пушки и 1419 кремълии пищови.

Създадена е конница начело със Сотир Андреев.

Революционният комитет създава стегната организация и здрава дисциплина. За кратко време Брацигово е укрепено, подготвена е солидна отбрана – най-добрата по времето на Априлското въстание.

Шест дни башибозукът напада и понася жертви. Сред турците се понасят гласове да се оттеглят без успех.

На 5 май пристига с редовна войска турският военноначалник, покорил с кръв Еледжик – Хасан паша. Не след дълго от „Робско” засвирват тръбите на Рашид паша, удавил Перущица в кръв и пожари.

Към Брацигово начело на своите главорези се насочва Ахмед Барутанлията – потушителят на въстанието в Батак.

Брациговските въстаници са принудени да преговарят.

Брацигово през 1876 година дава брилянтен урок по българска дипломация.

Затова може би османските турци, събрали варварщината си от всички векове, удавиха в кръв Батак, Перущица, Панагюрище и Клисура, но пожалиха Брацигово, изгаряйки на кладата неговия Апостол. Над 30 000 мъже, жени и деца бяха избити и отведени в робство, а 12 000 - хвърлени в занданите от Одрин до Диарбекир.

Но жертвите на мъчениците народни не бяха напразни – те издълбаха бездната между българския народ и султанския деспотизъм и пропукаха като земетръс устоите на феодално деспотичното иго.

Отблясъците на горящите села и градове, стоновете на умиращите, писъците на децата привлякоха вниманието на световната общественост. Човешката съвест заговори в защита на българския народ. Нейни изразители станаха редица велики умове, бележити личности и видни революционери от онази епоха. Сред тях се открояват имената на Виктор Юго, Гарибалди, Иречек, Гладстон, Дженюариус Макгахан, кореспондент на английския либерален вестник “Дейли нюс”.

Нека в празничните дни бъдем заедно, заедно да бъдем занапред – за едно по-добро европейско бъдеще на родния ни град!

Нека за нас Брацигово бъде и роден дом, и свято място!

През май градът ни празнува своя Великден!

 

Надежда Казакова

Кмет на Община Брацигово  

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xd

FACEBOOK