Разговор със 70-годишната Яна Джевова, която продава цветя и сувенири в Кюстендил
Това е един емоционален празник, възникнал като традиция най-напред в Америка, а по-късно и в други страни. Около 2000 г. се налага като Международен ден на думата "благодаря", но като че ли е закъснял този факт за съвременното развито човечество в ерата на прогреса.
Едва от тази 2000 година и у нас започва да се изследва психологическото въздействие на думата благодаря, която радва хората, създава им положителни емоции и ги насърчава за по-благородни дела.
Когато децата ни са още малки и непроговорили добре, ние се стремим да ги въведем в живота с тази толкова красива дума "благодаря", може би след думата "мама" или "баба", следва тя.
Благодарността е благослов, с който изразяваме своята признателност, разбиране, свобода, че още дишаме, че сме тук, на тази Земя, че сме здрави или когато сме щастливи.
Именно тук е мястото да благодарим на всички лекари, които бяха призвани да спасяват болните по време на тази пандемия и не виждаха семействата си с месеци, работеха при необичайни условия, с непознат до момента вирус, със скафандри и маски, или на учителите, застанали пред своите малки ученици, които са нарочени за преносители на заразата.
В благородните хора няма място за омраза, завист или обиди, те просто благодарят. Някои хора смятат благодарността за молитва и я използват в своите думи, които са на сакрални или свещени места.
По повод този хубав ден разговарям с Яна Николова Джевова -70-годишна. Тя е с гръцки корени, от семейство на преселници, но от 54 г. живее в Кюстендил. Работи като търговец на дребно и продава цветя и сувенири, защото много обича цветята, за които казва, че ѝ носят радост за очите, енергия за душата, приятен аромат и хубави преживявания и още повече, защото с тях доставя удоволствие на хората, тъй като цветята са предназначени за нещо хубаво.
При Яна винаги има хора, при нея винаги има приятели, не само че приятелите правят живота ѝ по-щастлив и по-наситен с интересни преживявания, но и защото тя е невероятен събеседник, с който и един ден може да престоиш, обогатен от нейния жизнен опит, човечност, добронамереност или особено внимание.
Владее гръцки език много добре - и писмено, и говоримо, само дето не я накарах да ми изпее една гръцка песен или да ми изиграе едно сиртаки, защото бързах, но при следващата ми среща с нея няма да пропусна тази възможност. Та тя ми разказа нещо трогателно за благодарността, когато през пролетта дала на една възрастна жена - баба Стойна, две главички луковици за цвете в повече и как тази баба идва сега през есента и донася торбичка с плодове и плик с орехи за благодарност за двете цветни луковици. Каква човечност се крие в тези наглед дребни неща, които трогват и топлят сърцето с жеста.
Сега пък за Бъдни вечер, за празниците, идва една интелигентна жена - учителка от ПМГ, която пък ѝ носи луксозна кутия с шоколадови бонбони, защото когато е била тук, при нея, тя се е държала изключително любезно и така тя си връща любезността с този жест на благодарност.
Яна много обича и животните, има си и кучета, и котки, които живеят с нея, а кой може да обича животните - не всички, разбира се?! Когато я попитах на кого можеш да изкажеш благодарност в Деня на благодарността, тя ми отговори: На всички мои приятели и на всички онези, които ми подават ръка, когато имам нужда".
По време на интервюто дойде при нея Ваня Донкова Цекова, която е адвокатска съпруга, и искаше също да ѝ благодари за прекрасните им взаимоотношения и да си побъбрят, както всеки път - от душа и сърце.
Като заключение Яна каза: "Добротата не се купува с пари, тя е Божи дар!".
Ако всички носим добродетелта в сърцата си, ще се освобождаваме от негативната енергия и светът ще се преобрази за по-щастлив и по-добр живот. Дали и природата разбра, че хората стават по-добри, та разцъфнаха пред вестителите на пролетта - белите кокичета, също така и слънчевата иглика...