Юбилейната изложба на Иван Русев „Преди 60 милиона години- реката” „идва” на мястото си и с произведенията на проф. Емил Попов, проф. Красимир Джидров, Нина Русева и творби от пленера, организиран от Съюза на българските художници и Арт център Илинденци, представя се и нов маршрут в Мраморния град на изкуствата в Илинденци.
Успоредно с голямото творческо събитие, на 18 октомври ще започне пленерът на фестивала, организиран от Община Струмяни и Арт център Илинденци, с участието на световноизвестната австрийска скулпторка Габриеле Бергер, Мариета Конова, Аргир Манасиев, Димитър Петрински и за първа година ще участва лично Иван Русев.
Стана традиция от Мраморния град на изкуствата в Илинденци да започват празниците на изкуството, съпровождащи един от 5-те най-добри фолклорни фестивали в страната: XI Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува” –Микрево, който ще се проведе на 24, 25 и 26 октомври.
Програмата на фестивала е пълна, хиляди творци от страната и чужбина все още заявяват своето участие от Несебър, Кърджали, Плевен, Перник, Смолян, Р. Македония, Р. Сърбия, Р. Турция, Р. Албания, Индия, Украйна и много други. Организаторите замислят атрактивни вечерни концерти и събития с участието на обичани български изпълнители.
Традиционно фестивалът започва с годишните събития на Арт център Илинденци, откъдето стартира и пленерът, посветен на „Малешево пее и танцува”, като се организира и откриващата пресконференция на фестивала.
Тази година събитията в Арт център Илинденци организаторите посвещават на 60-годишния юбилей на световноизвестния български скулптор Иван Русев, създател на Мраморния град на изкуствата с изложба „Преди 60 милиона години -реката”. В нея може да се види невероятна експозиция от тъмен камък, най-белия мрамор на Пиринския край и невероятна композиция от 600 фрагмента от пръст и рисунки.
Иван Русев нарича изложбата си по този начин, защото по силата на съдбата точно в годината на неговия юбилей под Каменния град в Илинденци разкриват следите на огромна река отпреди 60 милиона години. В експозицията първо са образите на паметта – майка му, баща му, дядо, му жена и дъщеря му и леля Ванга. Правил е кръстът на Рупите.
“Сурово, първично и мощно”, нарича изкуството му акад. Светлин Русев. Може би защото самият Иван Русев е нетрадиционен и ярък представител на поколението наши скулптори през последните трийсет години. Творец, който познава и обича душата на камъка като Създател. Ако се питате възможно ли е камъкът да полети на високо, отговорът е “да”, когато се докоснете до светоусещането на Иван Русев.
От дете е привлечен от камъка. Ученик е на проф. Величко Минеков. Преди десетина години създава със свои съмишленици внушителният Каменен град в село Илинденци, в Пиринския край. До най-голямата каменна кариера на Балканите изграждат и Мраморния град на изкуствата с участието на скулптори от целия свят. И се прочува Арт центърът Илинденци и за почитатели, и за туристи. Това се превръща в пътя и мисията на Иван Русев в живота.
Негови скулптури има в парка на открито в Ивасе в Япония, композициите му “Индийските храмове” в щата Гуджарат в Индия, в частни и национални галерии и колекции на три континента – Европа, Азия и Америка. От 34 години самостоятелните му изложби кръстосват България и света без пауза и отправят посланието за хармония между човека и природата на вълшебника на камъка Иван Русев.
От 34 години самостоятелните му изложби кръстосват България и света без пауза и отправят посланието за хармония между човека и природата на този вълшебник на камъка Иван Русев.
В юбилейната изложба участва и друг вълшебник, но на керамиката - проф. Емил Попов. „Той е професор в Художествената академия, но живее цял живот на село - в Мали Дрен, Пернишко", пише за него в личната си страница поетът Румен Леонидов.
Цял живот е бил тук, оттук и до днес ходи до града само за да посвети в майсторлъка си своите обични студенти. Цял живот е скулптор, пипа глината, вслушва се в камъка, говори си с метала. И в гипса бърка като в кладенец. Цял живот е селянин, щастлив, че съдбата му е отредила голямо богатство – обширен двор, две плевни, един сайвант, слънце, простор, небе…
Ако минете край Мали Дрен и имате късмета да го заварите вкъщи, може да разгледате дворната му галерия и импровизираната му експозиция, настанена в ремонтирания плевник. Тук са и фамозните бикове в истински ръст, вярно изваяни от гипс, но онези, излетите от бронз, от години украсяват парка на Хуго Вутен в Белгия…
Черквата в селото също стои изправена, благодарение на нашия професор, ваятел и селянин до гроб. Професор по предметност, по участ – ваятел на мирозданието. Световно известен скулптор от световно неизвестното пернишко село. Голям човек от Мали Дрен. Където майка му го е родила и закърмила с читавост и човещина, с тайната завинаги да бъде българин, но не като повечето българи.
"Няма такова нещо като "Изкуство". Има само художници", казва другият голям скулптор, участник в изложбата в Мраморния град – проф. Красимир Джидров.
"Той е сред най-известните български автори, които работят с керамика, учител е на цяло поколение творци, които я превърнаха дори в модерна медия. Не е комплимент, но художникът Красимир Джидров е явление и школа в съвременното приложно изкуство, чувствителен и наблюдателен артист, който усеща и разбира мъдростта и енергията на земята. Той просто „чува” нейния вечен диалог с човешките същества и вярва в непреходността на уж преходните неща.
Десетките изложби на Красимир Джидров в България и по света традиционно се превръщат в събития. Като светлите и тъмните бокали с изписани по тях стихове от Рубайята на Омар Хаям, като например… ябълките с „отгризки” на женски лица, застинали от болка или от любов…
Глината, пръстта е изначална и вечна, тя дава и приема живота, а грънчарят разбира и споделя нейната философия. Вечната загадка за човешкия род от началото до безкрая, че животът се ражда и връща в земята. През годините Красимир Джидров се е научил да я чувства с ръцете си и да я разбира с очите. И да преведе с езика на изкуството в рисунки, текстил или керамика вечното и преходното, красотата и греха.
В своя творчески свят художникът цени мълчаливото присъствие на пластиките, които показват онова, за което не достигат думите. Художникът, скулпторът не работи просто с материали, той работи с душата на хората. А вдъхновението на Красимир Джидров е в пейзажа отсреща или в човека до него. Жената, ябълката и грехът като истина за живота е творческата му тема от години – дяволски жива и винаги с изненадващи ракурси. Просто истината за живота и хората.”/ rakursi.com/
Нина Русева споделя творческия маршрут на тримата големи автори в Мраморния град на изкуствата, единият от които – нейния баща Иван Русев, но с изключително индивидуално и ярко присъствие. Родена е през 1977 г. в София, завършва Средното художествено училище за приложни изкуства, специалност "Текстил". Дипломира се в НХА, специалност "Живопис", в класа на акад. Светлин Русев, с квалификационна степен "магистър".
Има редица самостоятелни изложби в столицата, както и многобройни участия в общите художествени изложби в страната и чужбина. Русева е отличена с награда от изложбата "Родени независими", организирана от Министерството на културата по случай 100 години от Независимостта на България.
Младата авторка е отличена и с наградата за живопис от Съюза на българските художници и Столична община - район Изгрев, в изложбата "Отражения". Нейни картини са притежание на частни колекции в България, Франция, Германия, Италия, Израел, САЩ, Холандия.
Тя се гордее, че нейната картина „Лодка „Антарктида“ влезе и остана в колекцията на Европейския парламент. Художничката предпочита да работи в мащабни формати, творбата й „Лодка „Антарктида“ е с размери 179/220 см. За създаването й тя е използвала много ярки цветове, които контрастират помежду си. Рисувана е през 2009 г. и е една от серията нейни картини на тема Антарктида. Тя се е вдъхновила за създаването на цикъла, посветен на Ледения континент, след като съвсем случайно попаднала на едни снимки от този район на света, прочут със суровия си климат.
«В белите ледници се отразяват всички цветове когато светлината и слънчевите лъчи преминават през тях. Залезите и изгревите там са толкова ярки, както никъде другаде по света», споделя авторката. А иначе, творбите й греят с цветовете на България и мислите й – топли, слънчеви, просторни, необятни.
Участниците в пленера са ярки имена в българското изящно изкуство, между които световноизвестните скулптори Габриеле Бергер и Иван Русев, живописците Мариета Конова, Аргир Манасиев, Димитър Петрински, с чиито произведения продължава да се обогатява картинната галерия на община Струмяни, където греят творбите на Свилен Блажев, Огнян Механджийски, Иван Милушев, Аргир Манасиев, Пламен Бонев, Димитър Петрински и др.
„Малешево пее и танцува” и тази година се организира под патронажа на Министерството на културата. Фестивалът получи престижната награда на българската секция на ЦИОФФ – Златна кобилица и не спира да изпълнява своята велика мисия да провокира чрез огъня на изкуството и фолклора повече доброта и приятелство между хората.
