Бързите кредити са обект на все повече дискусии и опити за подобрение на законовата рамка
Когато става въпрос за бързи кредити, повечето хора се фокусират само върху лихвените проценти и таксите за просрочие. Има обаче редица по-малко известни аспекти, които могат да ви помогнат да разберете този пазар по-добре.
Първият такъв аспект е ГПР (Годишен процент на разходите). При банковите кредити ГПР често варира от 5% до 20%, докато при някои бързи заеми може да надхвърли 45% или дори 50%. Причината е, че кредиторът поема по-голям риск, тъй като изискванията са минимални и обезпечение почти няма. Много хора не си дават сметка, че скоростта и лесното одобрение се заплащат с по-висок ГПР.
Второто интересно нещо е скритият „бонус“ за редовните клиенти. Някои компании на българския пазар предлагат намаляващи лихви или по-благоприятни условия, ако вече сте вземали бърз кредит от тях и сте го погасили навреме. По този начин се изгражда дългосрочна лоялност и се елиминира рискът от непознат клиент. Това е своего рода „вип услуга“ в сферата на бързите кредити, която малко хора познават и която ви дава възможност за най-добри условия за потребителски кредит.
Рискът от задлъжняване също е по-голям, отколкото при стандартните заеми. Хората често кандидатстват за нов бърз кредит, за да покрият стар, и така влизат в т.нар. „дългова спирала“. Регулациите в България вече ограничават колко пъти може да се рефинансира заемът, но все още има място за нелоялни практики, особено от страна на фирми, които не са толкова известни. Затова е важно да проучите компанията, към която се обръщате.
Има и други по-малко познати факти. Например, някои кредитори предлагат застраховка „Безработица“ или „Здравен риск“ като част от пакета, което може да намали стреса от евентуално непредвидимо събитие.
Също така, все повече бързи кредити в България вече се предлагат и в чужбина, насочени към българската диаспора, която има нужда от финансова подкрепа, но среща трудности с местните банки.
Важно е да осъзнаете, че лихвите не са единственият разход. Такси за обработка, такси за напомняне, административни такси – всичко това може да се натрупа. Има случаи, в които клиентът очаква да плаща само главница и лихва, но крайната сума се оказва по-висока с десетки левове. Това подсказва, че не бива да се подценява четенето на договора и питането за яснота по всеки неясен член.
Не на последно място, бързите кредити са обект на все повече дискусии и опити за подобрение на законовата рамка. Институции като КЗП (Комисия за защита на потребителите) и БНБ (Българска народна банка) следят сектора, за да ограничат нелоялните търговски практики. Все пак, най-сигурната защита е информираността и отговорното отношение на самия клиент.
