Аделина Банакиева разясни казуса пред ИНФОМРЕЖА
Трябват добри управленски решения, спешни и навремени! Как ще поддържаме живи болните хора, които пристигат от Украйна в страната ни.
За това алармира Аделина Банакиева, която чрез Фейсбук апелира за бързата намеса на държавата в това да не се създаде „криза в здравната криза“.
Аделина апелира: Моля за съдействие да се повдигне темата за хора с хронични заболявания, с онкозаболяване на терапии и т.н., които идват от Украйна. Терапиите не можем да им осигурим с дарителски акции, както и медикаменти!
Какво се случва с проследяване на жени които очакват деца?
Кой ги проследява?
Този въпрос сериозно циркулира из групите за бежанци от войната в Украйна.
Ясно е, че има Спешна помощ, но химиотерапия не може да се прави там.
Към момента Аделина е помогнала на 7 души от Украйна, които е транспортирала от румъно-българската граница до София. От тях – една жена е транспортирана по спешност в Окръжна болница, където е оперирана, заради възникнал спонтанен проблем. Всеки от бежанците у нас, без значение от националността, има право на спешна медицинска помощ, споделя Аделина пред ИНФОМРЕЖА.
Но тази спешна помощ не е достатъчна за пристигащите хора с онкологични и хронични заболявания, чието лечение не бива да се прекъсва и не е препоръчително да се използват медикаменти, различни от тези, които досега са поддържали пациентите.
„За един диабетик например смяната на инсулина може да е живото застрашаваща и да доведе до тежки кризи“, казва Аделина, която заявява още, че трябва да се потърси „сметка“ дали можем да осигурим лекарства – специфични за всяко заболяване, за всички пристигащи у нас.
„Ако един онкоболен човек припадне, той ще бъде транспортиран в СПО, но лечението му не съответства на това да получи спешна помощ, а да бъде поддържан чрез терапии и изключително скъпи медикаменти, за което държавата не отговоря дали има възможност да осигури на бежанците“.
Аделина е проучила фейсбук групи на украинската диаспора у нас, където постоянно близки на евакуираните споделят, че бежанците пристигат в страната ни и пътуват, но имат редки генетични заболявания, онкозаболявания, хронични такива и носят със себе си епикризите.
Освен покрив и дрехи, тези хора се нуждаят от лечение и медикаменти. Те буквално пристигат болни, казва Аделина.
На румънската граница, където е чакала да транспортира бежанците, е видяла, че от румънска страна има дежурни линейки, които при нужда – транспортират хората към болница. От българска страна линейки няма.
От общността „Мостове“ са изпратили запитване до здравното министерство по всички важни въпроси, касаещи осигуряването на медикаменти и поддържащо лечение на евакуираните. Досега отговорът е, че има лекари доброволци, но те, казва Аделина, не могат да осигурят химио- и лъчетерапии на бежанците, а само да ги прегледат.
Асоциацията на хората с диабет също е предоставила помощ с медикаменти, но тя не е безконечна, тъй като и там има дефицити.
Трябват управленски решения. Няма становище по проблема, казва Аделина още веднъж, търсейки отговори и решения на въпрос, които може да задълбочи и без това тежката криза със здравеопазването в страната и лечението на хора с различни тежки заболявания.
В същото време Аделина сигнализира и за още един проблем. Този с дарителската кампания на БЧК, която набира НОВИ дрехи за бежанците. Те обаче се нуждаят СЕГА от дрехи, тъй като повечето носят ръчен багаж за седмица с надежда това да приключи скоро. Налага се доброволците като Аделина да купуват дрехи за хората. Също така за Ади не е проблем да сортира и дрехи втора ръка, част от които „винаги за брак“, както казва тя, но са в помощ в подобни моменти.
