Дядо Станислав беше магьосник на словото
Отиде си Станислав Димитров, Дядо Станислав, познат от мнозина в Кресна и Долна Градешница.
Отиде си кротко, без светска суета, с чувство за изпълнен дълг към народ и Родина. Напусна ни Човек, преживял превратности на времена и епохи, опазил своята гордост и неопетнил съвестта си. Напусна ни една забележителна, не, напусна ни една изключителна по своите мащаби творческа личност, сбрала в хармония достойнството и гордостта на две епохи. Отиде си един съвършено неподражаем в размаха на своята образна лиричност поет, чието слово намираше леко мярката и в пролетарска поезия и във фантастичната образността на самодивския фолклор.
Дядо Станислав обичаше истински живота! Той мечтаеше дори в зрялата си възраст като юноша. Духът му беше млад, непокварен и летеше много, много високо. Не пилееше време в дребнотемие и винаги се стремеше към мащаби, които удовлетворяваха стандартите на неговата поетична дарба. Не си спомням да съм разговарял с човек или с поет, който да е притежавал по-богата езикова образност, по нюансирана лексика и тънко чувство за ритъм и звук. Когато ми разказваше за Пирин, за кавала, за любовта, всичко притихваше, животът забавяше ритъм, присядаше кротко на столчето до мен и слушаше в прехлас:
Прибира се денят заруменял
като един любим хлапак немирен.
Над рументе рамене на Пирин
Раздипля здрачът бавно звезден шал.
След много суетене и тъкмеж
Зад Момин връх Луната се показва.
Разгърдил едромурата си пазва,
Въздъхва Шаралята копнеж.
Целунат здравец дъхаво повя,
Залюшнаха се мури примълчани
И оживяха шепотни предания
Нашир и длъж по лунната трева...
Дядо Станислав беше магьосник на словото, щедро, бих казал безразсъдно надарен от Калиопа (б.а древногръцка муза на красноречието), който жонглираше с българската поетична словесност без всякакво усилие, сякаш това беше нещо обикновено и близко до всеки. Той принадлежи към онази рядка група български поети, които умеят да вдъхнат нов живот на старата поетика без тя да звучи ни най-малко архаично. Моят грях пред него е, че приживе не направих достатъчно, за да бъде истински признат, почитан и четен. Защото Станислав Димитров с лекота би могъл и трябва да бъде включен в българската поетична антология на XXI век сред автори, които съхраняват връзката с традицията и носят неподражаем личен почерк.
Текст: Вл. Филипов
Опелото на Станислав Димитров ще се извърши на 24.06.2025 г. от 12:00 часа в църквата на село Студена, Пернишко.