След близо 70 години кюстендилското село Пиперков Чифлик се сдоби с чисто нов храм, носещ името “Св. Иван Рилски”. Градежът е започнал преди 5 години. Само преди два дни е направен и куполът, като средствата са изцяло от дарения. Предстои новопостроеният храм да бъде изогррафисан.
“Много скъпо излиза изографисването. Един квадратен метър е около 250-300 лв. Само за кубето, което беше изографисано от най-известния иконописец Петър Томов, платихме 3 500 лв.”, каза кметът на селото Стефан Котев.
Без да звучи като хвалба, той посочва, че в храма има постоянно кръщенета и сватби. “Миналата година имаше над 20 дечица, които приеха божията вяра именно тук, а 6 двойки се врекоха във вечна вярност. Сега също напливът е голям. Имаме заявки за 17 и 18 август”, коментира още Котев.
С помощта на Държавно горско стопанство – Кюстендил е доставен дървен материал, с който ще бъдат направени маси в уникалния парк около божия храм. Истинската атракция е декоративният бунар, който почти собственоръчно е направил селският управник. Идеята се родила, след като се наложило да бъде премахнато едно дърво. На негово място се поставила бъчва и така сега атрактивният бунар събира очите на всички вярващи.
По думите на кмета в селото никога не е имало храм. За хубаво, за лошо цялото население е пътувало до черквите в Кюстендил заради липсата на местен храм.
На 20 април 1946 г. с указ на държавния съвет мястото е обявено за село. До 1965 г. едва 50 са били къщите за разлика от сега, когато те са над 500. Към момента в селото живеят над 1 200 души.
"Най-голямата трагедия за нас е изкърпването на улиците в Пиперков Чифлик. Имахме уговорка още през миналата година лично с кмета на общината Петър Паунов, че проблемът ще бъде разрешен, но досега нищо не се предприема. Според проектно-сметната документация трябваше да бъдат изкърпени общо 2 500 кв.м.”, обяснява Стефат Котев.
От общината пък му отговорили, че се работи в града, където имало спешни ремонти и с това нещата приключвали. “Все пак и селата са гласоподаватели и селата дават данъци на общината. Мисля, че трябва да ни се обърне внимание и на нас”, смята първият мъж в селото.
