Йотова: Балканите и Черноморският басейн не трябва да бъдат зона конфликт

Снимка: Президентство

Илияна Йотова отбеляза, че европейските институции не формулират обща за ЕС позиция

Европа се задоволява с ролята на наблюдател на световните процеси. Активно участие в тях имат няколко страни членки, но не и Европейският съюз като цяло. Тази теза представи вицепрезидентът Илияна Йотова пред студенти в Специализирания институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт (СИФАМ). Йотова участва в конференцията „Европа и светът“, организирана от СИФАМ и Френския институт в рамките на общоевропейския дебат за бъдещето на Европа.

В контекста на напрежението на Балканите, между Украйна и Русия, между НАТО и Русия вицепрезидентът е категорична, че Европа не успява да отговори на естествените страхове на своите граждани. „Трябват повече сила и лидерство. Сега задачата пред европейците е да успеем да претворим своята отбранителна и външна политика от думи в реалност, а защо не и да създадем механизъм за предотвратяване на конфронтацията. Винаги трябва да напомняме и тръгваме от собствените си принципи, които осигуриха мира след Втората световна война – гарантиране на граници, суверенитет и право на страните да избират в кой съюз искат да участват“, посочи Илияна Йотова. „България ще даде своя принос за деескалация на напрежението на Балканите и Черноморският басейн трябва да бъдат зона на контакт, а не зона на конфликт. Това желаят българите и за тази цел си заслужава да вложим целия талант и опит на европейските дипломати и политици“, подчерта вицепрезидентът.

Илияна Йотова отбеляза, че европейските институции не формулират обща за ЕС позиция, а само реагират на решенията на САЩ и Русия, и подчерта по-активната роля на НАТО, отколкото на Европейската служба за външна дейност. В изказването си вицепрезидентът няколко пъти припомни, че европейският проект се роди, за да няма повече войни, а „просперитетът на европейските граждани стана възможен, защото бе налично абсолютното предусловие за това – мир, мир дълготраен и стабилен“.

Като изрично условие за успеха на Европа във външната политика Йотова определи дълбокото познаване на света. „Познаването и различаването на полутоновете, народопсихологията, историческия опит имат още по-решаващо значение отпреди, защото европоцентричният модел на света вече принадлежи на миналото“, заяви вицепрезидентът.

Йотова отново заяви позицията си, че бъдещето на Европа минава през решение за политическото разширяване на съюза. В тази връзка тя подчерта усилията на българското правителство да преодолее блокажа в отношенията с Република Северна Македония, като изтъкна, че България иска гаранции за правата на българските граждани и хората с българско самосъзнание, за реално добросъседство, уважение на историята. „Най-ценното, което притежава ЕС, не е нито еврото, нито финансовите и икономически пазари, а човешките права, свободата. ЕС е най-социалният съюз в света, където човекът се ползва с най-голяма защита. Ако с това направим компромис, ще направим компромис със самото съществуване на нашия съюз“, посочи вицепрезидентът и подчерта, че всеки, който иска да бъде част от европейското семейство, трябва да разбира точно това съдържание на европейското семейството, защото то не е нито банка, нито донор. Илияна Йотова обърна внимание, че Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово трябва да получат ясен знак от ЕС за тяхната европейска перспектива, в противен случай ще останат конфликтни точки.

В изказването си Йотова акцентира и върху конкуренцията между големите военни и икономически играчи в Азия и приветства приетата през есента на 2021 г. стратегия на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион. Тя призова тази стратегия да се запълни с реални действия, а не да остане поредният чиновнически документ.

Европа може да бъде добър пример за своите партньори по много важна тема – защитата на личните данни, посочи Йотова. Само преди дни в ЕП беше одобрен доклад за предложението на Европейската комисия за законодателство за цифровите услуги, което цели да спре злоупотребата с лични данни.

Вицепрезидентът призова младите хора да се включат активно в Конференцията за бъдещето на Европа. В последвалата оживена дискусия студентите поставиха въпроси, свързани с функционирането на Европейския съюз. Илияна Йотова изрази мнение, че Европейският парламент трябва да има възможност за реална законодателна инициатива, защото евродепутатите са най-близо до европейските граждани и са запознати с техните проблеми. Относно комуникационната стратегия на ЕС вицепрезидентът е категорична, че европейските политики и решения са неразбираеми за европейците, трябва да се превеждат на близък до тях език, за да може всеки европейски гражданин да усети, че съюзът работи за него.

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода aa6