Коментар на автора след събитията на 7 ноември пред Народния театър
Коментар на пишещия. Без обективност.
Театърът, библиотеката, храмът, читалището, музеят са домове на историята, културата, изкуството, литературата, таланта, духа. Те са символи. В тях всичко може! Може, защото те са средищата, от които черпим знание.
Когато културна институция е атакувана от халтурата, то тогава животът на една нация е обречен на сивота. Човеците ще бъдат роботи. Без чувства, без емоции, без съзнание. Ще живеят в коловоза между поточната линия и домашната ракия.
Когато некултурните хора се бият пред сграда, носеща статут на "национален (-а/ -о)", карат културните хора да се срамуват от безсрамието им.
И какво, ако стотици нахлуят в театъра, изписан с бордо и фрески. И какво, когато червените завеси бъдат разкъсани. Този храм на изкуството по-чист ли ще стане?!
А утре, ако в божия дом нахлуят група озверели шовинисти, ликовете от иконите ще им простят ли по християнски?
И после, когато в музея една гола скулптура от снежен мрамор с разтворени крака покаже женската красота, и тя ли ще бъде счупена?
Когато Алеко ви показа какви ганьовци сте, после се превърнахте в криворазбрана цивилизация, когато Смиренски качи на стълбата всеки политик, когато Ботев ви разпъна в механата, вие пак ли като бесни мишки цвърчахте? И знаете ли тука, в тоя текст поне една метафора какво ви казва? А знаете ли що изобщо е ирония? И колко вагона прочетохте преди на прасците ви да си татуирате „Свобода или смърт“, защото вие живи никога не сте били живи.
А Гео Милев днес като ви гледа със стъкленото си око през витрината на музея, знаете ли как си шушука горе с Георги Марков и ви се присмива, че ни от Запада културата попихте, ни от Изтока литературата разбрахте.
И че голи мъже в театъра вдигат накрак жени с бастуни, и цяла зала ехти от аплаузи, защото това е домът, в който се прави изкуство, а не политика. И тъй както модата, то може да не е по вкуса на всеки му, но е дом, с огън, със семейство, символ.
И всяка вечер да протестирате, а след това да хвърляте знамената, купени за левче от сергия със семки, в кофите, пак шовинизмът ви ще бъде жалък и фалшив.
Влезте в театъра, разрушете го, после убийте актьорите, обесете режисьора. Излезте, пийте една чаша вино. Оригнете се. После се гръмнете.
Защото живот без култура се нарича смърт.
Послепис: Най-добрата реклама за едно произведение е протестът.
