Уроците от предизборната кампания на бизнесмена Иво Чивийски
Безветрието в Кюстендил беше приятно, но отдавна вече е плашещо. Не само бизнесът, но и животът тук спря. През 2015 проектирах и построих една от най-големите фабрики в България за производство на пелети. Много кюстендилци се отопляват с произвежданите тук пелети. Борих се с оплетената и тромава бюрократично административна общинска машина тук. Все се намираше някакъв начин бизнеса да продължи, но без ясна перспектива за неговото развитие. Да правиш бизнес в Кюстендил или по-точно в Пауновград е най-рискованото начинание, никога не знаеш в каква посока ще е настроението на управа утре.
Осъзнах, че за да остана тук заедно със семейството си и бизнеса си, трябва нещо самият аз да направя. Реших активно да подкрепя независимият кандидат за кмет на Кюстендил Здравко Милев. Не само го подкрепих, но приех и да председателствам Инициативния комитет за издигане на кандидатурата му. Работим заедно с колегите, повечето от тях управляват среден и голям бизнес в България и чужбина, в пълен синхрон и вяра в по-доброто бъдеще на града ни.
Предвид опита ми в бизнеса, за мен беше ясно, че изразената и активна политическа позиция създава известни антинастроения и може да повлияе значително върху посоката на развитие на бизнеса. Успокоявах се с това, че ние в Кюстендил се познаваме, имаме приятелски отношения и никой от нас няма да посегне на доброто партньорство, само защото другия бил застанал на срещуположната политическа страна.
Но, не било така. Измина една кампания, от която научих три урока.
Първо, може да ти се наложи да затвориш бизнеса си, ако заемеш страна в политиката. В средата на кампанията бях принуден да изнеса фабриката за пелети в съседна община с много по-благоприятен бизнесклимат. Бившият кмет предприе методически действия срещу моя бизнес. Надълго и нашироко разказват съдебните архиви, в които оставихме следа от взаимоотношенията между бизнеса и бившата кюстендилска кметска управа. Целта беше да се затвори фабриката. Може би, за да се отвори отново, но някой от кметската придворна свита да я менажира. За мен остава неясно кой ще плаща разходите по делата и неустойките, които ще бъдат наложени на Общината? Сигурно самата Община, която и в момента развива кризисен пиар, за да спасява имиджа на бившия си началник.
Второ, приятелството и мъжката дума нямат стойност в политическата борба между опоненти. Независимо колко сълзи са паднали на рамото ти, окажеш ли се в набиращия все повече сила противоположен политически щаб, някога плачещите ти приятели хвърлят пред очите ти откровени заплахи. Разхождам се днес в града и срещам приятел, виден представител на бившата кюстендилска управа. На челото му изписана тревога. Проблеми си има. Нещо със земеделието. Вместо здравей той ме поздравява с: „Наиграхте ли се вече?“. „Продължаваме да играем“, отговарям му, спомняйки си момчешките ни игри на стражари и апаши. То наистина на игра на стражари и апаши заприлича цялата тази предизборна кампания. „Поиграйте до неделя, а после ще разбереш колко фатална грешка си допуснал“, приятелски ме предупреждава той. „Заплаха ли е това?“, питам го. „Ще видиш после“, отговаря ми.
Трето, избори идват и минават. Най-важен е изборът да направиш ли нещо или да стоиш безучастен, да се оставиш да те гали безветрието и да молиш бог да ти свърши работата.
