Жега е, патриотизмът е на море в Гърция!
Българи от старо време…
Да си мъж, патриот, българин – е лесно. Лесно е, защото си закърмен с млякото на българката майка юнашка. Спал си в скута ѝ, държал си ръцете ѝ, гледал си лицето ѝ. Да си българин – мъж, е въпрос на чест, на сила, смелост, храброст, дълг към теб самия, нацията и цивилизацията. Да си българин, не значи да знаеш всички важни дати от историята на родината ти или да си чел авторите икони в литературата. Напротив – да си българин, значи да имаш богат арсенал от тениски, знамена, народни носии и кукерски костюми, с които да докажеш пред тоя прост и неразбран свят кои са твоите корени.
Да си българин, значи да бъдеш глава на семейството, да поемаш отговорност за възпитанието на жена си и децата си, за овдовялата си майка и за някой племенник или изоставен братовчед.
Да си българин, значи да се ожениш на достатъчно приемлива възраст преди фразата „Айде вече, време ти е!“. Да си избереш българка – с гърди, които да изкърмят всичката челяд по тая земя, с коса, която да обгърне България на длъж и шир, с крака – дълги като недовършената „Хемус“ и мозък, колкото микро язовир в Шуменско. Тази жена – тая майка на децата ти, ти си я избираш и смее ли да ти прояви най-малката претенция, искане, лигавщина, щение – смазваш я. Хващаш косата, блъскаш в гърдите, поваляш на леглото с вдигнати крака и показваш „кой е мъжът вкъщи“. Нищо, че сам си си избрал да съжителстваш доживот, в богатство и бедност, в болест и здраве с тая българка. Въпреки че си чувал за думите „компромис“, „толерантност“, „комуникация“, ти знаеш, че не в раздялата е разковничето, а в боя за възпитание на тая блудна, лутаща се женица. Разводът е за слабаците – първо, ако една жена е твоя, то това е завинаги и отвъд. Второ – разводът създава клюки сред близки, приятели и колежки на майка ти, а българинът не може да си позволи всички да го говорят и да си развали реномето на „истински българин“.
Да си българин, значи, че за теб насилие значи някой си идиот да си бие жената всеки ден! Шамарите, крещенето, обидите и опитите за върла манипулация и всяване на комплекси за малоценност са превъзпитателен метод на жената, която не е получила нужното възпитание от майка си как да уважава един истински българин. Добре че е именно този българин снажен, юначен, планинец, който да „оправи“ живота на жената и да я изгради наново. В крайна сметка нейната майка е успяла само да я роди, а на българина се пада истинската задача и чест да оправи щетите от предния момински живот на законната, изконната, вечната и недостижима съпруга.
Да си българин, значи да имаш две момчета или момче и момиче. Тия деца се възпитават отново от мъжа, в крайна сметка жената е само за разплод и за готвене/ чистене. Ако са момчета – се възпитават да са българи като баща си. От 13 до 23-годишна възраст да са минали всички мацки в града и околните села, а на 23 години – започва същественият живот на съпруг, баща и после дядо, който шамари, за да се знае кой носи хляба вкъщи.
Да си българин, значи да имаш поне един познат полицай, защото ако простата ти жена реши да подаде някакво лъжливо, нескопосано обяснение пред 112, че е бита, то ти „трябва да имаш човек“, който да оправи нещата, а ти ще се оправяш с нея. Не стига, че е дошла в дома ти, не стига, че я храниш, поиш, водиш на море, ходите по събори, че деца си ѝ направил, иначе кой щеше да я вземе па тая, ами тя има невероятната наглост да ти усложнява иначе спокойния комунизъм, който ти си си изградил с любезното съдействие на родителите си.
Да си българин, значи да пошляпваш болната си майка, когато много ти пили на главата. Все пак тя не бива да губи тренинг от шамарите след смъртта на баща ти – а той какъв човек беше само! Истински българин! Тая майка си те брани пред жена ти. Когато вика много докато ти я млатиш в корема, майка ти я засича тайничко по коридора и ѝ казва да е по-тиха и да ти се извини. Майка е – пази те! Едно си ти дете свято на тая майка България и твоето съществуване е балансът във вселената, защото без него центърът на земята би се изместил и тогава кой ще контролира чуждите животи.
Да си българин, значи да ожениш щерката за същия като тебе, а после да си я приютиш след развода, защото „младите нещо не се разбират“. Гледаш си внучето, гледаш си старата жена, ходите си по събори – все пак там е българското. И така, животът ти продължава докъм 60-е, когато неприятният инфаркт те покосява и се налага жена ти да ти сменя памперса. Ти си я гледал цял живот, сега тя тебе да те гледа! Ти си дал своето!
Само че покойната ти майка като гледа отгоре, тя плаче и над къщата ти вали дъжд, който не спира цяла седмица. Жена ти не може да излезе. Ходи само до аптеката и магазина. Вече ти показва зъби, кучката, мислейки, че ти е надвила след толкова години. Но ти не се предаваш. И сам войнът е войн! Последно протягане на ръката и я хващаш за китката. Ето го и него –доброто старо чувство как мачкаш мека, топла плът и тя се опитва да се отскубне. Усещаш вените, усещаш костите и малко хрущяли. Това е жена ти – безличен скелет, жена на всички времена. Тя се измъква и ти става топло и мокро. Да не си се изпуснал, минава ти през главата за миг, но не е възможно, ти си истински българин. Лежиш в собствената си локва кръв и светлината е пред теб. Най-накрая – свободен от тежките окови на брака, за който ти така настояваше преди 40 години. Твоя грешка! Да си беше взел по-кротка, по-мирна. Тая жена те съсипа, тя те докара до легло, тя те ядосваше цял живот и сърцето ти хайдушко не издържа. Сега политаш… И хоп! Някой ти реже крилата! Съдбата е била! Българското правосъдие не успя, ала имало Бог на тая земя, в който ти така се кълнеше докато любеше любовницата си в колата над града.
И да, сега жена ти ще „лежи“ и тя. Заслужава си го, винаги си го е заслужавала! То всичко се връща, предупреждаваше я ти!
Никога не си предавал родината. Викал си по протести. Имаш бегли познания за революционерите. Българският лъв е изрисуван на гърба ти. Новата свастика на 21 век се крие в патриотичните символи. Всичко си дал на тая държава – освен някой „забравен“ данък и малко неплатени глоби! Всичко – но недостатъчно, за да си героят, за който цяло село да говори.
Ти си НИКОЙ! И такъв си бил винаги, под маската на патриота.
Жега е, патриотизмът е на море в Гърция!
