Наистина има изненада, подчертаха работещите историци и археолози
Най-трудното си мисля, че мина. Беше много притеснително. Успяхме да повдигнем мраморната статуя с механизми, без да я нараним. Да я опаковаме, да я извадим, да я вкараме преди това в специален сандък, направен от местни специалисти. Един много добър отбор от археолози, Общината, много добри специалисти в Петрич. Много силен отбор стана и съм много доволен.
Това е констатацията, която направи проф. Людмил Вагалински след като „лицето на статуята“ от Хераклея Синтика се показа, а самото изящно откритие бе транспортирано до музея в Петрич, където реставраторите започват усилена работа.
Всъщност цялата „процедура“ – от откриването до изваждането на статуята продължи 10 дни. От 3 до 12 юни, а статуята „откри“ екипа на Вагалински, който влязъл в така наречения „Голям канал“ – клоака максима, за да извърши консервационни дейности.
От едно мраморно парче, през голямо стъпало, та чак до вечерта на петък – 12 юни, когато 2,10-метрората мраморна статуя показа лицето си, както оповестиха в Археологика Булгарика.
Но след като професорът видя лика възникнаха съмнения за първоначалната версия, а именно, че статуята изобразява бог Хермес.
Днес се очаква реставраторския екип да пристигне в Петрич.
„С него трябва да огледаме статуята. Едва другата седмица с колегите-специалисти от София, ще се опитаме да я изправим. Най-добре ще е това да е на мястото, на което ще бъде, за да може, живот и здраве, реставраторът около нея да се труди – да я почисти, консервира, провери и да радва всички, защото е изключителна статуя. Имаме и други новини. Имах предварителна оценка, гледайки му само гърба, че най-вероятно това е Хермес, но сега като го гледахме отпред, вече и цялото лице, защото то се виждаше само една част от профила, а сега виждаме цялото лице, и прическата. Тя първо може да не е от II век, а около 200 години по-ранна, тоест около Новата ера, което съвсем така ме изненада и даже не Хермес, а да е образ на владетел или на някакъв много важен човек. То е такава хероизирана голота, божествена голота. Има такива около Новата ера и малко преди това и аз трябва да се опитам, а ми трябва време за това, защото това са библиотеки, четене и много търсене да видя кой вероятно е този човек. Като го гледам от всички страни, има сравнително, макар и идеализирани, много индивидуални черти, сподели пред журналисти проф. Вагалински.
Статуята бе извадена от отходния канал, поставена на специална платформа, а след това издигната с кран в небето и отново свалена на земята.
Причината да бъде именно в канала е, че е била скрита, обясни Вагалински пред медията ни по-рано.
Не искам да давам прогнози. Започнахме с Хермес, то всичко се наслагва. Познато ми. Около Новата ера и малко преди това. Искам да съм сигурен, нека не прибързваме. Важното е, че има нови изненади. Лявата ръка я няма, счупена е в древността. Това е малкият дявол. Важното е, че и лицето му, и главата му и почти нослето му е доста запазено и виждаш изражението му, което е изключително. Много малко са такива примери на толкова хубава ранна статуя, прекрасна е, каза Вагалински още за статуята.
Акцията по преместване на статуята продължи 10 часа в горещия последен работен ден от седмицата.
Проф. Вагалински сподели, че не е важно каква е цената на изобразения бог или хероизиран войн/ владетел, а културно-историческата ѝ стойност и това, че е привлякла вниманието на българите и чужденците.
Редкостта на подобни статуи е много голяма, затова те са много ценни, а във финансово изражение – струващи милиони.
В света има едва 4 подобни.
Статуята няма да бъде върната обратно в античния град, подчерта отново Вагалински, както обясни и пред ИНФОМРЕЖА преди седмици. На място се поставят копия след като оригиналът бъде сканиран. Мисли се за такова, допълни Вагалински.
Мястото на откритието ще бъде в музея в Петрич, а вероятно август ще бъде времето, в което да радва посетителите.
А от музея в Петрич предвиждат по-засилени мерки за сигурност.
Фактът, че повечето от откритите древни римски и гръцки статуи са без глави е поразителен и интригуващ.
Всъщност, причините са по-интересни, отколкото предполагаме.
Първо, трябва да разберем как са ги правели древните майстори. Когато вае скулптури, творецът първо създава торса и краката, след това добавя ръцете и главата към тялото. Главата и крайниците обикновено са правени отделно и са прикрепвани към тялото на статуята с метални/каменни пирони и дюбели. Понякога се използвал цимент за задържането на по-малките парчета на място.
Когато статуите са били повреждани от природни бедствия или човешка намеса (като война) с течение на времето, ръцете и главите често са се отделяли сами от разхлабените връзки и нитове. Ето защо древните статуи често са без ръце или глави.
Любопитен е и факта, че в древността римляните и гърците предпочитали да правят статуи с подвижни глави. Това е било така, защото когато някой герой, важен човек или владетел загуби репутацията си, главата му може лесно да бъде премахната и заменена с главата на новия лидер или владетел.
Статуите често били покрити с дрехи, но много от тях са били с подвижни глави.
Например, по заповед на император Адриан, главата на статуята на Аполон е била премахната и заменена с тази на Антиной. Антиной идва от Северозападна Турция и става любимец на Адриан.
Ако пък човек е бил мразен приживе, римляните са повреждали и дори унищожавали неговите статуи след смъртта му. Целта обикновено е била да се унижи човека. Освен това императорите, преследващи съперници, унищожавали статуи на предишните владетели, за да изтрият паметта им. Тази политика е известна като „damnatio memoriae“.
Така че статуите, които са достигнали до днес, не може да се каже, че основно са повредени с течение на времето. Комбинацията от естествени и човешки намеси, древни производствени техники, и актуални политики, на които статуите са били изложени с течение на времето, е основната причина да виждаме статуи без глави или крайници днес, пише Марица.
