Тя е озаглавена „Бягство от (не) свободата“
„Бягство от (не) свободата“ е съвместна инициатива между читалище „Пробуждане-2022“ в с. Шипочано и Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
От името на читалището се поставят доста философски теми поради това, че неговият председател, д-р Ирина Йовчева, е силно вдъхновена от науката за мъдростта.
„Книгите на Ерих Фром и специално „Багство от свободата“ са мои пътеводители в живота. Затова избрах да поставя тази тема с нов прочит, като имам предвид, че реалността след Ковид-19 е променена, в света има много войни и хиляди хора са принудени да напуснат домовете, родината си. Те са свободни физически, но статутът им на бежанци прави съзнанието им несвободно“, споделя тя.
Планът за развитие на читалището през 2024 г. е да си сътрудничи с различни институции, да провежда съвместни инициативи, така че да бъде от полза не само на местната общност в Кюстендил, но и да разшири обхвата си на дейност. В тази връзка получи подкрепата на Държавната агенция за бежанците, чрез която има възможността да сподели любопитна информация.
През 2023 г. в Република България са подадени молби за международна закрила предимно от граждани на Сирия, Афганистан и Мароко.
От началото на военния конфликт в Украйна, България е предоставила регистрация с временна закрила на общо 173 956 украински граждани.
В международен мащаб броят на хората, които се нуждаят от международна закрила и помощ се покачва до рекордните 110 млн. Върховният комисариат за бежанците към ООН посочва, че увеличението с около 19 млн. до 108,4 млн. души в края на 2022 г. е най-големият годишен скок в историята.
Данните на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) показват, че от началото на годината досега в Република България са подадени общо 6 709 молби за международна закрила. Най-големият брой от тях са от граждани на Сирия, Афганистан и Мароко. Над 1061 (16%) от всички чужденци, подали молба за закрила в България през 2023 г. са непридружени непълнолетни деца.
ДАБ при МС вече 30 години, заедно със своите партньори и бежанските общности, всеки ден работи, за да подпомогне хората, принудени да напуснат домовете си, за тяхната първоначална социална и културна адаптация.
Процесът на интеграция на бежанците включва сектори за социална и икономическа интеграция. Те са взаимосвързани и включват както специфични мерки, така и достъп до права, идентичен с този на българските граждани. Интеграцията е непрекъснат, динамичен и многоаспектен процес, който изисква усилия от всичките въвлечени в него: готовност от страна на бежанците да се приспособят към приемащото ги общество, без да е нужно да се отказват от своята културна идентичност, и готовност на приемащата общност да възприеме бежанците като равнопоставени.
Причините за принудителната миграция на хората, търсещи сигурност, са свързани с обстановката в страните им на произход и личните истории на кандидатите за закрила.
Тенденциите остават тревожни – запазват се сегашните численост и интензитет на миграционните потоци. Международните организации алармират и за възможност от неколкократно увеличение, предвид настоящите конфликти и разломни линии по света.
Бежанците се признават за такива в приемащата държава на базата на основателни опасения от преследване по причина на тяхната раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Те са защитени от международното право – Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Това споделя Ирина Данева, ПР на Агенцията.
Така бе поставено начало на сътрудничеството с Държавната агенция на бежанците по повод Деня на емиграните и бежанците - 09.01. Председателят на читалището, д-р Ирина Йовчева се обърна към Ирина Данева като представител на тази държавна институция, като отправи своята покана да гостува на място - в Шипочано или в Кюстендил, по повод Световния ден на бежанците - 20 юни. Тогава като гости могат да се включат и бежанците от Украйна, които са живеели в Шипочано и са посещавали събития на читалището.
