„Празникът в съвременното българско общество“ е темата, с която кюстендилската художничка Елица Панева се готви да защити докторантура в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Младата авторка е изучавала културна антропология, педагогика на изобразителното изкуство и мода в ЮЗУ и е участвала в редица дискусионни прояви и научни конференции със свои доклади, статии и позиции по темата за българската културна идентичност.
Сред тях особено важно място заема участието й в Международната научна конференция „Култура-памет-идентичност", организирана от ЮЗУ и Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източни средиземноморски култури по случай 40-годишнината на висшето учебно заведение и 20-годишнината на неговата катедра „Културология“.
Във форума тя се представя със своята научна разработка та нема „Празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост – културно наследство и идентичност“. Интересите на младата авторка към българските културни традиции се преливат от научните територии и към личния й живот, в основните събития, на който тя атрактивно вплита елементи от старите ритуали, вярвания и практики на нашия народ.
Преди около година Елица Панева стана майка и в социалните мрежи често могат да се видят снимки на нейната дъщеричка Елена в българска народна носийка и като участник в традиционни празнични обреди. Художничката избра първия за годината голям празник от православния календар – Богоявление, за да направи престъпулка /прощъпулник, прощъпалник/ на своята дъщеричка.
За вълнуващото събитие тя сподели: „Ново начало – прохождане. Еленка избра своя път в живота – химикалка, докторска слушалка и топка. На „женски водици“ взе женската си сила да стъпва смело, гордо и безстрашно. Новолуние към пълнолуние - да й върви винаги на пълно във всичко. Свети Йоан Кръстител да те закриля и пази!“.
На празника за прохождането на своята дъщеричка щастливата майка - също като нея, беше облечена в традиционния кюстендилски казмир.
Художничката Елица Панева има интересни идеи за съхраняването и възраждането на старите български традиции, на които ще се посвети по-активно, когато малката Елена поотрасне. Нейната социална активност се изрази преди известно време и в кандидатурата й за кмет на едно от най-големите кюстендилски села – Слокощица.