Днес се навършват 82 години от гибелта на поета
Уважаеми българи, уважаеми жители на с. Бенковски,
Скъпи колеги и ученици,
На днешна дата - 23 юли 1942 г., един жесток куршум прекърши младия и устремителен талант към живота, поета на България - Никола Йонков Вапцаров. Роден и израснал в Банско, той бе възпитан от учителката - майка му Елена, и баща му - воеводата на ВМОРО - Йонко Вапцаров.
Мечтател, с открит талант и с гениална мисъл, Вапцаров живее в периода след Първата световна война и твори, когато народът е подложен на несрети и мъки. Неговата първа стихосбирка, издадена приживе, е озаглавена „Моторни песни“. Затова го наричат Поетът на морето и машините.
Той е влюбен в живота страстно и затова пише:
„Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
В такава младежка възраст всеки човек иска да живее с устрем и сила, но в тези творчески години Вапцаров е писал за своя беден, покрусен народ, на който той напълно е съчувствал и творчеството му е пропито с подобни картини и описания. Свободата за него е оная светлина, за която мечтае непрекъснато.
Един живот, покосен в разгара си, заради правилните си разсъждение и любов към бедния си измъчен народ, чрез драматичната си лирика, е разстрелян. В търсенето на хуманизъм, вместо свобода му е изпратен куршум.
Вечна слава на поета, който ни завеща едно неповторимо, хуманно творчество!
Съби Хаджиев
Директор на СУ „Н. Й. Вапцаров”, с. Бенковски
