Животът като танц и танцът - за цял живот
Тя пристъпва към вас с хороводна стъпка и усмивка. Казват, че жена ако вземеш – „от сой“ трябва да е. Е, нейното семейство не е чорбаджийско, ала носи по-ценно наследство – това на таланта.
Деси Баханова, както я познават всички в Банско и не само, е дете на танца, израснало сред песента. Тя е потомка на гласовития Атанас Гюмов и Георги Гюмов. Мъже – големи колкото Пирин и с глас, силен като банските камбани.
Деси носи духа на традицията и мерака, така – благодарение на тях – днес я намираме в залата, където прекарва повече време отколкото където и да е, затова подиумът е нейният дом, а танцът – нейния живот.
Като се върна хиляди години назад моят първи учител по танци Иван Чакалов ми даде първите стъпки и ми подаде ръка, за да вляза в залата. Запалих се с голямо желание и мерак, разказва Деси.
Закърмена е с фолклор, но никога не се е осмелила да пропее, тъй като летвата – поставена у дома, е твърде висока. Присъствала е на спорове за песни, текстове, ала най-големият ѝ урок е този, който дава дядо ѝ. С негова помощ Деси е единственият хореограф в областта, който издирва стари бански хорá и мелодиите им, за да може да ги пресъздаде на сцена. Този си принос за историята, етнологията и науката за стъпките тя има за своя най-голяма гордост.
С усмивка Деси разказва за нейната втората ѝ специалност в ЮЗУ – а именно класическият балет, който „е странен за Банско“, но реализиран. Заедно с ученето за хореограф в една от най-добрите танцови факултети в страната, Деси и преподава. Така стига до днес – с 5 танцови групи за деца и възрастни и около 200 танцьора, които не просто повтарят стъпките, а дават душата си за тях.
Деси е еуфория! Тя споделя, че еуфорията я има и до днес, кого излиза на сцена. Не случайно така се нарича и един от танцовите ѝ състави за възрастни. Там са се събрали жени, които се пременят в носия и заживяват в магията на миналото със силата на народното.
Един от най-ценните подаръци, които хореографката получава, е пирон! Пирон от крака на своя ученичка и приятелка. Една от участничките в „Еуфория“ след тежко падане от връх Джангал, претърпява поредица интервенции. Тя кара мъжа си да я води на репетициите, където гледа хората от инвалидната количка, а рехабилитацията си започва точно там – в залата. За силата, за прохождането и излекуването си – жената дава на Деси своята мъка и свое спасение – пирон от крака си, за да се зае, че танцът и банските песни лекуват най-тежкото.
Голяма част от хората в залата са водени от наследника на Деси – Мариета. Тя е голямата кака, а след нея има и юнак, заради които Деси е спирала танците два пъти в живота си… по обективни причини. Дори и в пандемията Деси посещава залата.
„Не мога да преброя колко съм изтанцувала, безброй са, но какво постигнах до ден днешен – идеята ми беше да запазя автентичните бански хора“, каза Деси.
И така танцът започва, защото казва Деси – всички търсят новото и различното, но трябва да съхраним българското.
Какво е Банско?, питам Деси, а тя казва: Банско е традиция, Банско е песен, Банско е автентичност!
По пътя на танца… с Деси Баханова – вижте я!
