Г-жо Тодорова, Вие сте кметски наместник на селата Лелинци и Търсино, в които през последните години бяха решени доста проблеми. С какво все още не сте успели да се преборите?
Най-важното е, че успяхме да застелем 1 км път за Лелинци с инертни материали. Имахме един много проблемен участък към една от махалите, но със съдействието на Общинско предприятие „Чистота” проблемът бе решен. Сега пътят е проходим. В махалата имаме един човек, който непрекъснато боледува и е необходимо да се транспортира често до града. Преди това беше невъзможно. Този проблем бе нерешен близо 30 години. Достъпът до къщите бе непроходим с кола. Стигаше се само пеша. Сменихме и покрива на църквата в Лелинци. В Търсино пък оправихме центъра, благодарение на проекта, който спечелихме. Сега там има голяма беседка, която използваме като спирка, като място за почивка, като място, което служи за обединение на хората- много красиво, със засадени иглолистни дървета. Възобновихме и традицията с курбана в местността над селото, където някога е имало манастир. Това е едно от най-живописните места в района. В Търсино най-големият проблем си остава питейната вода. В момента има два извора, които са с много слаб дебит. Единият е пресъхнал, а другият намалява с всеки изминал ден. Факт е обаче, че по цяла година половината хора от селото нямат вода. Намерихме нов извор, направени са изследванията, сега имаме нужда от малко помощ и средства да докараме водата от този извор в селото. Не може днес хората да нямат елементарни условия за пране, за миене, дори за пиене. Имаме 80-годишни възрастни жени, които не могат да се снабдяват от друго място с вода. Има и хора, които гледат животни. Затова моята молба и към община Кюстендил, и към „Кюстендилска вода” е да ни помогнат в Търсино да има питейна вода. Няма друго село в общината, в което така сериозно да стои този въпрос.
Казахте, че има извор, който може да се използва. Какво трябва да се направи, за да се използва от хората?
Да, изворът е с непрекъснат дебит. Водата е прекрасна, всички показатели са идеални. Хората в селото не помнят този извор да е пресъхвал някога. Не е много далече, касае се за 800 метра водопровод, не повече. От 4 години се борим. Имах уверението от управителя на „Кюстендилска вода”, че ще направи този водопровод, но доколкото разбирам, имали са някакви спънки. Инженерите на общината заснеха водоизточника, направиха проект.
В много от селата в Кюстендилско чужденци купуват имоти, но проблемът с питейната вода тук ги спира.
В Търсино вече се продадоха три къщи. Има новодомец от Швейцария, но той не може да живее там, заради липсата на питейна вода. Идва човекът, но като няма вода, се отказва. Цените на къщите не са високи, но се разрушават с времето, като не се поддържат, а имаме страхотни вили. Има една къща, която аз много харесвам, огромна, на два етажа, повече от 120 кв.м., но тя се намира на най-високото място и никога няма вода там. За какво ти е къща без вода? Селото е безводно, не е както в Берсин, където във всеки двор има извор и кладенец. Проблем е, че изворите пресъхнаха. Единият, наречен „Светата вода”, е със съвсем малък дебит вече. Хората се изпокараха, баня нямат, тоалетни нямат, перални нямат.
В Лелинци също бяха направени доста неща.
Дерето на реката беше изкопано преди 20 години. Някога е имало подпорна стена, но всичко беше разрушено и така реката се превърна в огромно дере, през което хората не можеха да минават, за да стигат до нивите и овощните си градини, нито животните да изкарат. Сега, с панели, направихме подпорна стена, проходимо е, пътят е реконструиран. Ремонтирахме покрива на черквата „Св. Николай”, изградихме чешма в двора, винаги си правим курбан. Имаме бизнесмен, който си направи ферма за коне.
До селата има много рядко и автобусен транспорт?
Наскоро имаше промяна в разписанието до съседните села Граница и Берсин, при нас за щастие нямаше, само часовете са променени. Автобуси идват само в сряда и събота, като последните са много късно и хората трябва да се прибират по тъмно, но... няма друг начин. Уговорката ни с „Пътнически превози” е отпреди три години... Не може да ни оставят без никакъв транспорт. В Търсино и Лелинци нямаме никакъв личен лекар. Така че всички хора отиват в сряда на лекар в града. Имаме диабетно болни, хронично болни, които си хващат автобуса и си отиват на лекар. Как ще стане това, ако няма в сряда автобус?! И в двете села хората са много работни и в събота пък изкарват нещо на пазара, за да си допълнят към пенсията. В Търсино има 28 души, а в Лелинци живеят повече от 40 човека. Дори и един човек да пътува с автобуса, ние тези хора не можем да ги оставим. Дали живееш на „Витошка”, или в Търсино, потребностите на хората са едни и същи.
Държавата сякаш бяга от задълженията си, като че ли и хората в селата са с все повече и повече отнети привилегии...
Не може така, всеки човек иска хляб, иска почистен път, иска чиста питейна вода, иска да има черква. Два дни в седмицата ни докарват хляб, даже не е редовен. Ако някой път не стигне хлябът, откъде ще си купи хляб човекът? Хората на село имат голяма нужда от културна институция. Ами те иначе нямат интернет, нямат кабелна телевизия... Ние трябва да се грижим.
Как живеят хората без хляб?
Знаете ли как, постоянно ми се обаждат... „Ще дойдеш ли на Търсино? Донеси ми 5 хляба... Донеси ми 3 хляба... И така. Има трима-четирима по-млади мъже, които отиват до Берсин, пазаруват и носят хляб. Магазинерката обслужва три села. Във вторник идва и докарва две кила захар, например, и хората ще се изпокарат за захарта.
Казвате, че има млади хора. От какво живеят те, ходят ли на работа и как след като няма редовен транспорт?
Да, регистрирани са в Бюрото по труда, искам да ги запиша в програмата за градинари, но как, след като няма с какво да пътуват всеки ден на обучение, което е един месец. Съгласни са дори да слизат 2 км до Берсин, за да взимат рейса оттам. Най-редовно това правят. Тръгваш сутрин в 8:30 часа за града, свършваш си работата и чакаш до 17 часа, за да се върнеш. Знам, че са много селата в общината, но в Търсино има неща, които все пак са наложителни. Заради тази питейна вода хората в селото постоянно са в напрежение. Ако се реши въпросът, ще бъде рай за живеене, много е красиво, има път, не е далече от града, но остава проблемът с водата... Касае се за 2000 лв. и нашата България не може да даде 2000 лв., така че тези 20 души да имат питейна вода!
