85-годишната Василка Григорова Кацарова от Кюстендил е възхитила всеки, който се е докоснал до нейните картини – гоблени, сътворени със сръчните й ръце, наследени от майка й.
Нейният дом е превърнат в своеобразна лична изложба от изкуство, пред което не можеш да не се преклониш, и който е имал възможността да види с очите си това, което тя е сътворила с игла и конец върху парче плат, ще остане очарован и възхитен от нейната последователност да създава красота в собствените си творения.
Тя не знае колко на брой са нейните гоблени, които са закачени по стената на дома й и никъде не е останало празно пространство. Екип на медията ни се постара да ги преброи, без претенции за точност, разбира се, защото има и опаковани, други пък са съхранени върху трикрилния гардероб, така пристигнали след първа, втора и трета изложба в НЧ "Братство-1869" - Кюстендил, съответно през 2012, 2015 и 2016 г.
Василка Кацарова не продава творенията си. Смята ги за безценни и ги пази в дома си, за да й носят радост.
На 80-годишния си юбилей, тя получава много поздравителни адреси, които пази и до днес. По стените й са подредени цели 127 гоблена, а опакованите вероятно са около 50.
В дома на кюстендилката всеки посетител може да се наслади на божествени образи на икони от митологията, голяма колекция от цветя /40 на брой/, „Мостът на въздишките от Венеция”. Присъстват и мадоните на Владимир Димитров-Майстора и ако той се събуди да ги погледа, вероятно ще се възхити от своята последователка. Най-любимите гоблени на Василка са „Циганката”, ”Романтика”, „Майчина любов”, Момичето на скалата”, „Индийката”, „Дамата с маковете”.
Здрава и жизнена, духом силна, добродушна, раздаваща радост и все още красива, тя е една уникална българка. Освен че със сръчните си ръце е сътворила толкова впечатляващи извезани картини, тя знае и пее над 250 български народни песни, вечните стари градски, туристически, хумористични и други, за което я наричат "жрицата" на песента.
Има множество награди - грамоти и златен медал за изпълнение на фолклорни и други песни по концертните подиуми на България и чужбина. Щом чуе заглавието на песента и веднага я запява. Като например: „Заспали чувства в мен недей събужда...”,”Недей тъгува за мойта изневяра...!”, "Черен влак се композира...”, Ропотамо...”, "Жената е вълшебно цвете...” , „Аз си имам две съседки...”, „Севдалино моме", ”Искат ме мамо двама пенсионери - хем надарени, хем пременени...”, "Черешчица род родила...”,”Елено ле, либе пе, кюстендилска ябълко, като си ме любила, защо не си ми казала...?”, „Ганина майка...”, „Набуко” на Верди, хор от операта „Селска чест” на Маскани под диригенството на Георги Нешев...
Това тя дължи на сполучливата вокална адаптация, на плътния си алтов глас с широк гласов диапазон и развит хармоничен слух и най-вече на силната жар в сърцето си да пее и радва околните. Тази жена е един изключителен кумир в народното пеене и не само, наричат я още кюстендилската Гюрга Пинджурова.
Самата тя признава, че песента е нейният живот, в която се е влюбила пък от баща си Григор Невенов. Той е свирел на тамбура.
”За мен слънцето ще изгасне, ако я няма песента", споделя тя. На тази патриаршеска възраст Василка Кацарова пее в хор „Осоговско ехо” и във ВФ„Струмски полъх”, като участва и във всички туристически походи на ТД „Осогово” - Кюстендил.
Има и развито чувство за хумор, с което весели всички по време на туристическите походи или по турнетата. Незабравими са спомените и преживяванията й, като този как кметът на Априлци ги настанява всички в къщата си или как в пещерата "Леденика" във Врачанския балкан я провокират за надпяване и тя пее след една оперна певица, където получава бурните и искрени аплодисменти на присъстващите екскурзианти.
