Тя е сред книгите от близо 40 години, а от 20 години всеки ден пренася десетки килограми всякаква литература от дома си до сергията, на която работи в центъра на града, и обратно. Всички я знаят като Васето. Половината й трудов път минава в книжарниците на "Печатни произведения"-във времето, когато средноинтелигентният българин заделяше около една десета от месечната си заплата за книги, поръчваше си ценните за него издания с връзки и стоеше с часове на опашка, за да ги получи.
После дойде демокрацията и държавните книжарници станаха банки, офиси за алуминиева дограма и пицариии. Хора като Василка Алексиева-около 50-годишни, нито можеха да се пенсионират, нито да си намерят работа като барманки, нито да отворят частни книжарници. И тя го измисли за себе си така-сергия под наем, две пътни чанти за стока между Кюстендил и София и...всеки ден работа от Нова година до Нова година-вече почти десетилетия.Това са десетки килограми книги всеки Божи ден в две посоки и както и да ги умножавате, вече без никакво съмнение са станали към 500 тона само в едната посока, показва простата калкулация. Васето ги пренаса на ръка в чантите, сутрин ги подрежда на сергията, вечер ги прибира-и пак на ръка, накуцвайки с тях и със своята инвалидност.
Допреди три години сергията й беше съвсем близо до площада, на алеята пред Общината, където е основният поток от хора. После кметството я накара да отиде по-встрани. Тук е и антиквариат-можеш да оставиш свои книги да се продават или да намериш изненадващо стари издания и книги с автографи от авторите им. Известен учен-историк остави при нея голяма част от ценната си домашна библиотека, за да събира пари за операция след инсулт...”Ще се отказвам вече, тежи ми, трудно ходя и книги се продават все по-трудно”, заканва се Васето вече от няколко години. Но всяка сутрин идва там със своите чанти, с които е пренесла тонове литература, подрежда сергията и е готова за новия ден. Винаги с усмивка.
