Празничното настроение се пренесе в зала „Райнер“
С цветен букет от градинските цветя на читалището в Шипочано председателят му – Ирина Йовчева, изказа своето уважение към празника на буквите, организиран от Отдел „Култура и духовно развитие“ на Община Кюстендил, и сподели:
„Много съм развълнувана, защото за първи път ще присъствам на празничното шествие по повод 24 май в този толкова пъстър град. Имам честта да съм сред поканените участници от името на народните читалища в община Кюстендил“.
Тя не скри сълзите си от радост, след като от малките ръчички на дечица от първи и втори клас на кюстендилското училище бяха пуснати и полетяха в небето българските букви, носени от балони с цветовете на националния ни флаг.
Празничното настроение се пренесе в зала „Райнер“ на читалището в Шипочано, където бе организирана беседа на тема „За буквите, просветата и … още нещо“. Първата част започна с приветствено слово от председателя, като бе изказана огромната почит към създателите на нашата азбука – светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Д-р Йовчева обърна внимание на това, че „шумът покрай абитуриентските балове не бива да „заглушава“ празника на нашата писменост. За един народ да има собствена азбука е чест, призвание и отговорност.“ Задочно поздрави Георги Господинов за наградата „Букар“.
Връщайки се и към емоцията от „полета на буквите“ тя тематично въведе в беседата с напомнянето, че делото на св. Методий е продължено от Константин Преславски, който е старобългарски писател и църковен деец и автор на „Азбучна молитва“. Интересна препратка направи д-р Йовчева, прочитайки откъси от трактата „За буквите“ на „Черноризец Храбър“.
„Той е патрон на варненския свободен университет, който обучава студенти гр. Кюстендил“ – уточни тя и представи партньорите си от Сдружение „Евро-славянска общност“, което вече почти 20 г. работи за културния и образователен обмен на славянските народи. Основателите му са известни културни дейци, университетски преподаватели и финансисти, свързани с Кюстендилския регион. Екип на сдружението е редовен участник в български и международни ретроинициативи в подкрепа на запазването на духа на старите славянски традиции.
„Образованието в община Кюстендил е от първостепенно значение и това мнение се споделя от интелектуалци, преподаватели и културни дейци в района, поради което Центърът за професионално образование е в партньорство с нашето читалище“ поясни д-р Йовчева. „С него работят много учители от елитни училища в града, които ги поздравявам с днешния празник“, допълни тя.
Втората част на беседата бе свързана с просветното дело в нашата страна. Водещата отбеляза, че „Просвета“ е издателство с десетилетна история в България, по чиито учебници са се образовали много поколения българи. То е „живо“ и до днес. Много от читалищата в района на Кюстендил, създадени след Втората световна война, са носили и носят името „Просвета“, според енциклопедичния речник на Кюстендил. Това са селата: Гюешево, Перивол, Ямборано (последните две сега обединени в с. Драговищица), Граница и Горановци. А за старото читалище „Просвета“ в с. Шипочано се споменава в книгата на Борис Петров „Шипочано. История и родословие“, а данни за съществуването и дейността му до 1975 г. има в Държавния архив – Кюстендил. За историята на читалището преди 1989 г. ни разказват бившите библиотекари – Боряна Камберска и Пенка Михалкова (и двете вече над 70-годишна възраст).
За връзката между азбуката, творчеството и добрите каузи с благодарност бе споменато името на Евгени Серафимов, „чиято идея да се изпише глаголицата с капачки на площад „Велбъжд“ беше великолепно изпълнена“ по думите на д-р Йовчева.
Програмата бе обобщена чрез игра на кръстословица с ключовите думи: „азбука“, „буквар“, „За буквите“, „просвета“, „Кирил“, „Методий“, „Черноризец Храбър“, „култура“, „балет“, „хоро“, „есе“, „уча“, с които 24 май бе белязан, както и свързано с отминали дейности на читалището тази пролет. За да се акцентира на значението на съвременната българска азбука, кръстословицата бе съставена по нея. Бе припомнен и стария стил на писане от началото на миналия век.
Символично, двустранно бяха разделени буквите на нашата от латинската азбука, с което д-р Йовчева подчерта, че „трябва да бъдем европейски ориентирани, да си служим с чуждите езици, но да се борим за запазване на писмеността си“. Тя закри събитието с пожеланието да „вървим възродени, към светли бъднини напред“.
