Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
24-ти май е един от най-светлите български празници. На тази дата отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история.
Денят на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука, е отбелязван като църковен празник (на 11-и май) още преди XII век, но за първи път е честван като официален Ден на просветата през 1851 година.
Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намира човек, трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера на този светъл майски ден.
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810 г., а брат му Кирил - през 827г. В наши дни са запазени сведения само за по-важни събития в живота им.
Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им, който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.
Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – висш държавник на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ създава по-старата българска азбука - глаголицата. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.
Кирил починал в Италия на 14-и февруари 869 година и е погребан в базиликата „Св. Климент” в Рим. След смъртта на брат си, Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6-и април 885 година.
В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Така били създадени Охридската и Преславската книжовна школа. В резултат на просветната и книжовна дейност на учениците на Кирил и Методий, България станала основен център на славянската писменост.
Глаголицата е азбуката – дело на двамата братя. Тя представлява система от графики. Състои се от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.
Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа от учениците на Солунските братя. Нарекли я така в чест на Кирил. Тя е по-лесна за ползване. Включва 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч.
Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица - светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.
Днес около 10 % от държавите на планетата пишат на кирилица.
Химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост е „Върви, народе възродени“. Историята на създаването му е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включвал 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест.
През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.
Стихотворението "Върви, народе възродени" е преведено на 21 езика.
