Фрилансърът, таксиметровият шофьор, сезонният сервитьор, артистът на свободна практика – всички те работят законно, но доходът им не пристига на едно и също число всеки месец. Банковият алгоритъм описва това като „нестабилен кеш-флоу“ и задейства допълнителни филтри.
Затова, когато подобен клиент поиска потребителски кредит, дори при прилични годишни постъпления, най-често получава отговор „не“ или изискване за поръчител. В статистиката на БНБ обаче личи, че хората с нерегулярен доход не са изключение – близо 16 % от всички заети декларират хонорарни или сезонни доходи, а същевременно портфейлът на небанковите дружества вече надхвърля 6,8 млрд. лв. – ясен знак, че точно тази група търси алтернатива.
Как изглежда офертата, когато фишът за заплата липсва
Небанковите компании като StikCredit.bg се опитват да преценят риска чрез други показатели. Най-използван е оборотът по сметка за последните шест месеца – той заменя трудовия договор като доказателство, че клиентът печели достатъчно, макар и нередовно. Ако месечният поток надхвърля двукратния размер на вноската и няма просрочени заеми в кредитния регистър, одобрението е много вероятно.
Цената, разбира се, е по-висока – годишният процент на разходите може да стигне 45 %, близо до законовия таван, защото фирмата калкулира възможността един по-слаб месец да спре плащанията.
Размерът на заема обикновено е ограничен до четирикратния средномесечен оборот. Ако фрийлансърът изкарва около 1700 лв. в добър месец и 900 лв. в слаб, компанията ще предложи максимум 3000-3500 лв. със срок до година.
Същевременно за по-малки суми – напрегнат месец преди прибиране на селскостопанска реколта например – някои кредитори предлагат „гратисен“ план – първите два месеца плащате само лихвата, а чак след това вноската. Това не поевтинява заема, но дава въздух, докато доходът се нормализира.
Рискът от пропускане на вноска е по-голям, но управляeм
При класическата заплата опасността е да загубите работа; при свободната професия рискът е да останете без поръчки цял месец. Затова дисциплината тук струва повече от лихвата.
Добра практика е да синхронизирате датите на вноските с периодите, в които най-често получавате плащания – много компании позволяват да изберете деня на падежа.
Втора предпазна мярка е отделна „буферна“ сметка с поне две вноски резерв. Ако доходът ви идва в евро или долари, трета защита е да заключите сумата в левове веднага, за да не ви изненада валутен курс.
Фирмите също минимизират риска си чрез по-агресивни санкции. На 30-ия ден просрочие обикновено се начислява наказателна лихва близка до тавана, а на 60-ия ден дългът може да бъде прехвърлен на колектор. Това означава, че „пропускът“ е по-скъп и по-бързо ескалиращ в сравнение с банков заем. В кредитния регистър обаче няма отметка “доход нестабилен”, а само „платил“ или „забавил“. Ако сте изряден, следващият път ще получите по-добри условия дори с фриланс статус.
Стратегии за по-ниска лихва при нередовен доход
Първата е да докажете обвързаност с платформи или договори, които подсигуряват бъдещи постъпления – абонаментни клиенти, дългосрочна аренда на земеделска земя, предварително платени концерти. Всяко предвидимо плащане намалява риска и фирмата може да свали лихвата с 2-3 пункта.
Втората стратегия е по-кратък срок – ако съберете плащанията за девет вместо за дванайсет месеца, сумата на лихвата пада осезаемо дори при същия процент. Третата е частично предсрочно погасяване: редица компании позволяват да внасяте допълнително без такса. Така използвате силните месеци, за да съкратите живота на кредита.
